Марлон Брандо...

[ludnegar]

Кръстникът , Апокалипсис Сега,Новият Дон Жуан...да не продължавам нататък...Един от най-големите на всички времена,да не кажа и най-големият...

[ArmaggeddoN]

Този човек е просто уникален.А с ролята в "Кръстника" просто ме размазва.

Поклон пред една от иконите в киното  [evala]

[Rocka_Rola]

Дон Вито :))) легенда

[Qween of the black hearts]

Красив, абсолютно непредсказуем, жесток и благороден eдновременно, Марлон Брандо преминава през живота като вихър, влачейки след себе си шлейф от скандали, незаконнородени деца, разводи и семейни трагедии.

Роден е на 3 април 1924 г. в Омаха, щата Небраска (САЩ).
Израства в семейството на търговец на строителни материали, който обръщал малко внимание на чувствителната му майка, давеща в уиски мъката по нереализираната си мечта да стане голяма актриса.

Без да завърши училище Марлон се премества да живее при по-голямата си сестра в Ню Йорк. Препитава се, работейки какво ли не - шофьор на камион, диспечер на асансьор в небостъргач, продавач на лимонада.

После постъпва във военно училище в Минесота, откъдето е изключен и се заема с изучаване на актьорско майсторство в курсовете на знаменитата Стела Адлер към Новия център за социални изследвания в Ню Йорк. Играе малки роли в театъра, а от 1944-а година - пробива на Бродуей. Дебютира в пиесата "Аз обичам мама", а през 1950-а и в киното (във филма на Фред Цинеман "Мъже" (Battle Stripe), в който изпълнява ролята на парализиран инвалид от Втората световна война. Междувременно продължава театралното си обучение в прочутото "Актърс студио".
По онова време този живот напълно устройва младия Брандо. Криво-ляво парите му стигат, а и се радва на изключителен успех сред жените.

"Той беше най-чувственият младеж, който можете да си представите, а естественият му магнетизъм буквално обезоръжаваше всяко момиче!", припомнят си по-късно бившите му приятелки от театралното училище. Марлон в същото време се наслаждава на свободата си и води странния живот на бохем-чудак, вземащ уроци по психология, история на изкуството, разговорен френски, барабанящ по цели нощи на тамтам (съседите често викат полицията, заради шума). Цялото му имущество по това време е един барабан, грамофон, червено пиано и купчина книги, разбира се и гардероб, пълен с потници и сини джинси.

Такъв го вижда за пръв път драматургът Тенеси Уилямс, който по това време издирва изпълнител за ролята на Станли Ковалски в своята пиеса "Трамвай "Желание". След два месеца в бой на шега зад кулисите му счупват носа, който зараства неправилно и ... новото поколение американци се сдобива със своя нов секссимвол.

Брандо заминава за Холивуд, но за кинаджиите там не е лесно да се сработят с чудак като него, демонстративно отправящ предизвикателства към всички, работещи в знаменитата "фабрика за сънища". Този абсолютен "дивак", който никога не сваля протритите джинси, късата тениска и смачканото сако, не изпитва и най-малкото желание да се научи на обноски. Винаги прави всичко наопаки. Обижда именити журналисти, нагрубява продуценти, предпочита рева на мотоциклетите "ягуар" и обикновените домашни прислужници пред техните изискани господарки.
Всички щатни холивудски красавици се впускат на лов за младия самец. Но Марлон презрително ги пренебрегва. Увлича се повече по обикновени момичета с латиноамерикански или азиатски произход, тъмна кожа, живи очи и природна грация. "В тях го няма този дяволски холивудски фалш - неизменно отвръща "дивакът" на подмятанията на любопитните. - Те са истински".

Любопитното е, че пада в плен на собственото си увлечение по екзотиката. Главата му завърта младата индийска актриса Анна Кашфи, която буквално го омаяла с романтичните си разкази за далечна Индия, за годините, прекарани край бреговете на Ганг, за философията и древната мъдрост на страната от Изтока. Брандо вярва, че е срещнал единствената и неповторима "истинска" жена, за която винаги е мечтал.

Макар и церемонията по бракосъчетанието да преминава в пълна секретност, още на следващия ден младоженецът е неприятно сюрпризиран от разкритията на жълтата преса. Работникът от Уелс Уилям Патрик 0'Калахън обявява пред целия свят, че Анна не е никаква индийка, а негова родна дъщеря, родена в Индия, където той работел по строежите на железопътни линии. В началото тя става модел, а по-късно пристига с намерението да завладее Холивуд.

Брандо става известен актьор през 1947-а, изигравайки главната роля в спектакъла "Трамвай "Желание", поставен от Елия Казан. Повтаря ролята и в екранизацията на пиесата през 1951-а. През 50-те години се превръща във водещия актьор на своето поколение.

Истинската слава идва именно след филма на Елия Казан "Трамвай "Желание" (A Streetcar Named Desire, 1951), в който, както и на сцената, се превъплъщава невероятно в Станли Ковалски. През 1952-а се снима в друг филм на Казан "Вива Сапата!" (Viva Zapata!) по сценарий на писателя Джон Стайнбек. Брандо успява да разкрие в дълбочина сложния образ на знаменития вожд на мексиканската революция от първото десетилетие на ХХ век. Прекрасното му изпълнение е отличено с награда на Британската киноакадемия и на кинофестива в Кан. Ролята му в "Дивакът" на Ласло Бенедек (The Wild One, 1953) го превръща в изразител на младежкия протест, който по това време набира огромна сила в Америка.

Еволюцията на образа на "младежкия антигерой" продължава и в следващия филм с негово участие - "На кея" (On The Waterfront, 1954) под режисурата пак на Елия Казан. За изпълнението на главната роля в този велик филм Брандо получава първия си "Оскар". С това приключва и първия блестящ етап от неговата кариера.
Брандо става най-младият носител на "Оскар", а също и на наградите на Британската киноакадемия и на нюйоркската кинокритика.

През 60-те години в повечето си изпълнения в киното тъпчи на място, но в някои роли успява отново да разкрие невероятните си възможности на най-органичния филмов актьор, който се е раждал някога.

Дебютира и като режисьор на филма "Едноокият Джак" (ONE-EYED JACKS, 1961).
Най-значителното му актьорско изпълнение от този период е незабравимият образ на шериф Колдър от социално-критичния филм на Артър Пен "Преследване" (The Chase, 1965).

Вторият период на разцвет в творчеството на Брандо започва в началото на 70-те години, когато изиграва емблематичните си роли в "Кръстникът" (The Godfather, 1972) на Френсис Форд Копола, за който отново е отличен с "Оскар", и в скандалния "Последно танго в Париж" (Dernier Tango А Paris, 1972) на Бернардо Бертолучи.

Изключителен фурор предизвиква неговата демонстрация на церемонията по връчването на академичните награди "Оскар". Брандо праща една индианка, която да обяви, че отказва да получи статуетката и да използва възможността да изкаже от трибуната своя протест за тежкото положение на изконното население на Америка.
Много сериозен успех е и ролята на полковник Курц в епохалния филм на Копола "Апокалипсис сега" (Apocalypse Now, 1979), която Брандо изиграва в края на това най-силно десетилетие в киното на САЩ. Премиерата на пълната режисьорска версия на този шедьовър у нас бе в рамките на 7-я София филм фест.

През 80-те и 90-те години Брандо се появява по екраните твърде рядко във филми, като "Новакът" (The Freshman, 1990), и "Новият дон Жуан" (Don Juan Demarco, 1995 и др.), в който играе поддържаща роля заедно с Фей Дънауей. Междувременно живее на собствения си полинезийски остров край Таити.
През 1994-а публикува мемoарите си "Песните, на които ме научи мама".

Марлон Брандо се жени и развежда 4 пъти. Но на собствения си остров сред Тихия океан живее най-дълго с полинезийката Тарита, без да има сключен брак с нея. По това време разочаровалият се напълно от Холивуд актьор се чувства истински щастлив. Започва да пълнее неудържимо и много скоро предишното му мускулесто тяло става неузнаваемо дебело и отпуснато. Затова и предпочита да не се явява много на публични места, за да си спести ехидните коментари в пресата.

За двадесет години почти не напуска екзотичното си убежище. Налага му се рядко да го прави - най-вече, когато е заставен от семейните неуредици и проблеми с многобройните си деца (законни и незаконни). Той например прави всичко възможно, за да не попаднат и те в шоубизнеса. В никакъв случай не иска да се превръщат в част от това безумие и лицемерие, наречено "Холивуд". Следвайки това свое убеждение, Брандо се държи като истински тиран с тях.

През 1990 г. е арестуван най-големият му син за убийството на съпруга на сестра си Шайен, която прави няколко опита за самоубийство, преди да успее през 1995-а. В разговор с един репортер тя признава, че всъщност нейният баща е отговорен за убийството на съпруга й, защото подтикнал към това брат й. Осъждат Кристиан Брандо на 10 години затвор за непредумишлено убийство.

   1998 FREE MONEY

   1959 THE FUGITIVE KIND

   1978 SUPERMAN

   1964 MORITURI

   1956 THE TEAHOUSE OF THE AUGUST MOON

   1995 DON JUAN DEMARCO

   1955 GUYS AND DOLLS

   1967 REFLECTIONS IN A GOLDEN EYE

   1976 THE MISSOURI BREAKS

   1954 ON THE WATERFRONT

   1969 THE NIGHT OF THE FOLLOWING DAY

   1999 AUTUMN OF THE PATRIARCH

   1953 JULIUS CAESAR

   1992 CHRISTOPHER COLUMBUS: THE DISCOVERY

   1950 THE MEN/BATTLE STRIPE

   1972 THE NIGHTCOMERS

   1979 APOCALYPSE NOW

   1951 A STREETCAR NAMED DESIRE

   1969 QUEIMADA!

   1954 THE WILD ONE

   1962 MUTINY ON THE BOUNTY

   1964 BEDTIME STORY

   1990 THE FRESHMAN

   1966 A COUNTESS FROM HONG KONG

   1980 THE FORMULA

   1996 THE ISLAND OF DR.MOREAU

   1954 DESIREE

   1989 A DRY WHITE SEASON

   1972 THE GODFATHER

   1997 THE BRAVE

   1972 LAST TANGO IN PARIS

   1966 THE APPALOOSA

   1965 THE CHASE

   1957 SAYONARA

   1952 VIVA ZAPATA!

   1958 THE YOUNG LIONS

   1963 THE UGLY AMERICAN

   2001 SCORE

   Трамвай "Желание"

   Трамвай `Желание`

   Дивият

   На кея

   Кръстникът

   Последно танго в париж

   Апокалипсис сега

   Новакът

   Новият Дон Жуан

   Апокалипсис сега – режисьорска версия

   ПРЕЦАКВАНЕТО

   Бродуей: Златната ера