Траурна приказка

[ilusia]

Приказка

Над приказна лагуна чайките кръжат
и няма стих и дума , всички тук мълчат.
Тишината се разбива в морските скали.
Самотата те обгръща в пенещи вълни.

Жестокост е небето , обсипано в звезди.
Тихо плаче там детето за загинали мечти.
Усмивки няма - край и пустота...
Зимата дойде... нечакан гостенин бе.

Треперят днес ръцете от рани покосени.
Замиращи очи , отнесени в далечните страни.
Сняг вали и падат траурни сълзи....
Гроб на хиляди мечти....
детето погребвам в свят от остри зъбери.

Прости ми малка моя... че не те спасих.
Прости ми малка моя...че с живота те дарих ,
а после...погребах те в света тъй жесток и див.

Ще те помня , обич моя
На греховете ми изкупление.
Ще те чакам малка моя...
в друго измерение.

[ranenia skorpion]

[plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]


Много е готино ...
           Адмирации за написаното ... [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[balrog]

В началото тръгна отлично, да прекалено отлично, после се заигра с редовете и смени римата....
Тоя пуста съседна рима - защо толкова несериозно ми звучи?
А можеше да стане още по-чудесно  [heart__]
Така мисля  :)

[ilusia]

Благодаря за хубавият коментар скорпи :) [inlovee]
Балрог мерси за критиката ( градивната)  :p

[BLUE_ROSE]

Невероятно е, мило. [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Особено това :arrow:Прости ми малка моя... че не те спасих.
Прости ми малка моя...че с живота те дарих ,
а после...погребах те в света тъй жесток и див.

Ще те помня , обич моя
На греховете ми изкупление.
Ще те чакам малка моя...
в друго измерение.

[ilusia]

 :kissoflove: [wish all my love] [spining heart]