Miserere mei, Deus*

[Gentiana]

Когато нищо вече няма значение,
разсипват се думите,
като маргаритени зърна
от скъсана огърлица -
помръкващи, губещи блясъка,
който до скоро пееше
в дълбоко океанските им сърца.
Маргаритени спомени -
от дълбините на океана,
наричан за по-кратичко просто ЖИВОТ.
Бисерните миди -
осквернени и ограбени,
люлеят празнотата в дълбините си.
Морето се превръща в компот.
Плуват мариновани късчета
плодово безразличие,
сладкото нагарча и ферментира.
Всеки миг
ще избухне и ще се смесят
парчета стъклени
с плодова каша и отломки живот...

Когато нищо вече няма значение.
=========
*Miserere mei, Deus - Have mercy on me, O God

[rado]

 :)Прозвуча ми много екологично. Да не би да си активистка от "Зелени балкани"? [heart__]

[Gentiana]

Какво общо има екологията с моя живот - компот в този стих?! [mhmm] [usmivkaa]
Понякога вЕрно големи глупости пиша  [lol] [lol] [lol]

[dodic]

На мен лично това за компота ми хареса, стига да е без червейчета.  :)

[Gentiana]

зависи от плодовете  :p
Ако е от череши, просто няма начин да не плуват десетина  [lol]