"Май всичко имаш,само не мечти"

[XpucTuH4eTo`]

  Тя вървеше из мрачните улици.Накъдето и да погледнеше виждаше само Него и любовта,която вече я нямаше.Извръщаше очи от болезнената гледка,но веднага попадаше на друга,още по-тъжна.Влюбените им погледи,преплетените им ръце,веселият им смях...Уж бяха навсякъде,а всъщност съществуваха само под формата на изгарящи спомени.Тя побягна.Огледа се,но нямаше къде да иде.Него също го нямаше за да бъде пристан за раненото й сърце.Беше сама и го усещаше по-силно от всякога.
  Стигна до позната поляна.Тя беше безмълвната свидетелка на началото,на края и на цялата болка след него.Тя беше единственото място,където,макар и за малко,намираше покой.Отпусна се в меката трева и тихо заплака...
  Той замина за да следва мечтите си.А тя?Какво правеше тя?Следваше амбициите на богатите си родители и в замяна получаваше всичко,което поискаше.Всъщност тя искаше само да я оставят намира,но те не разбраха това.Никога не разбраха и за момичето,криещо се в нея.Не разбраха нито за сълзите,нито за болката.Не разбраха дори че техните скъпи подаръци стояха захвърлени на купчинка под леглото й.Нямаше и да разберат,защото просто не ги интересуваше.Ежедневието ги поглъщаше дотолкова,че те дори не познаваха детето,което отгледаха.Но той...Той я разбираше.Дари я с любовта и щастието за които винаги беше мечтала.Учеше я да бъде силна и да вярва.Подкрепяше я и й помагаше да намери правилния път.Мислеше че има всичко...
  Затова и не го разбра.
  Неговите думи на раздяла бяха:"Май всичко имаш,само не мечта!".Досега тя не бе могла да разбере техния смисъл,но сега започна да разбира.Той беше напълно прав.Замина преди половин година и в мъката си бе забравила да живее.Беше полу-мъртва и почти не знаеше коя е.Плахо се озърна.Какво беше станало с нейните мечти?Наистина ли ги беше оставила?"Бъди силна"-каза неговия глас.Отново ги видя-щастливи и безгрижни се гонеха по поляната..."Бъди силна!!!"-крещеше на ум.Изведнъж се изправи.Беше открила своята мечта.Щеше да сложи край на родителските амбиции и скъпите неща.Щеше да се върне там,където беше загубила всичко за да намери себе си.Нямаше да намери покой докато не си върнеше вярата,любовта и усмивката.Знаеше,че ще е трудно,но вече беше направила първата крачка.Път назад нямаше.
  Погледна пак към двамата влюбени,този път спокойна и уверена.Поглеждаше ги за последно.Отърси се от спомена и затърси пътека.Сети се за старата,но бързо прогони тази мисъл.Той беше поел по своя път и тя щеше да стори същото.


     Вървеше по заснежените улици.Нямаше ги вече старите спомени.От тяхното място гледаха безброй мечти.Нямаше я предишната неувереност-беше заменена от сила и вяра.Беше поела по своя път и беше решена да го извърви докрай.Щеше да остави своите следи.
  Когато качиха и последният багаж в колата брат й каза:
-Още не мога да разбера защо го правиш!Тук имаш всичко!
  Тя се усмихна и отвърна:
-Май и ти имаш всичко,само не мечти!
  Качи се в колата.Баща й запали двигателя и потегли.Помаха за сбогом и загърби миналото.Мечтите й я чакаха.Дълбоко в себе си знаеше,че на много киломери оттук едно момче също я чакаше...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Много е хубаво!Браво! [bravisimo] [a taka]  [cvetee]

[NejnoStava]

 [inloveee] [bravisimo] [inloveee]

Много е хубаво!

Много, много, много!