Ал Пачино

[ArmaggeddoN]

Не намерих такава тема и се учудих... много.Че това е един от най-великите актьори.

Просто ПОКЛОН  [evala]

[ludnegar]

мда бее нема,ама то новото поколение е свикнало на сладникави лилюфци...орландо блуум ахахахах представяш ли си ?Как тогава да очакваш да оценят Ал Пачино или пък моя любим Марлон Брандо,за когото едва ли са и чували де...

[Rocka_Rola]

 За тези които не са го гледали ще кажа ,че много са изпуснали .Просто ролите му от Кръстника и Усештане за жена са едни от най-забележителните като цяло в киното.Е поне аз мисля така.

[balrog]

Прибавете и мен към клуба на великия Пачино  :)

[meteor]

http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=10904.0   Най - големият филм на Ал Пачино. Невероятен в ролята си. Възхищавам му се.

[...::Mag1::...]

http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=10904.0   Най - големият филм на Ал Пачино. Невероятен в ролята си. Възхищавам му се.

ооо,този филм е страхотен...+ него,любими са ми още "Кръстникът",Simone [heart__] и "Адвокатът на дявола"...Само,че в "Адвоката на дявола",не ми допада толкова,колкото в "Усещане за жена" например...Класика си е... [heart__] [heart__]

[SavageGarden]

Как се пише Усещане за жена на английски?В смисъл с какво име мога да намеря филма?

[ArmaggeddoN]

Scent of a woman

[SavageGarden]

Scent of a woman

Мерси:)

[Boss_baby_MM]

Уникален актъор

[rockstar]

Просто невероятен
любимец ми е
за мен има 2ма велики актъори:Ал Пачино слагам на първо място и Робърт Де Ниро на второ
за мен най-добрия филм на Пачино е "БЕЛЯЗАНИЯ" ( и не само аз мисля така)
там изпъква най много

[Don_NUTSO]

1

[SavageGarden]

1 2 3....ще му изям големите очички (:

[Qween of the black hearts]

Истинското му име е Алфредо Джеймс Пачино. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън.

Като тинейджър се захваща с каква ли не работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче се цели по-високо и съвсем скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава драма и изкуства. На седемнадесет години се премества в централната част на Ню Йорк, за да продължи театралното си образование.

Първата му роля е в театралната постановка "Hello Out There", режисирана от неговия наставник и приятел Чарлс Лоутън. В средата на шестдесетте работи в "Cafе La Mama" и в "The Living Theatre", където изпълнява брилянтно редица поддържащи роли.

Пачино се записва да учи в прочутото "Актърс студио" на Ли Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на Чарлс в Бостън, където се появява в редица постановки като "America Hurrah" и "Awake and Sing" (и двете през 1967). През 1968 г. се връща в Ню Йорк и участва в пиесата "The Indian Wants the Bronx", за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.

Следва нова награда този път за поддържаща роля за участието му в "Does a Tiger Wear a Necktie?" (1969). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор.
И най-сетне, след като завладява сцената, Пачино решава да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969-а във филма "Me, Natalie". Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в "Panic in Needle Park" (1971) на Джери Шацбърг.

Режисьорът Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в "Кръстникът" (The Godfather 1972). Това е безпорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния до момента Пачино, при наличието на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.

В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за "Оскар" за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението "The Godfather II" (1974).
За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора Сидни Лъмет и резултатът е все така впечатляващ - още две номинации за "Оскар" за ролите на неподкупно ченге в "Серпико" (Serpico" 1973) и на бисексуален банков крадец в "Кучешки следобед" (Dog Day Afternoon" 1975).

И двата филма са изключително добре приети, заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в "И справедливост за всички" (...And Justice For All" 1979), която му носи четвърта номинация за академична награда "Оскар".

Във филма на Брайън Де Палма "Белязания" (Scarface" 1983) Пачино е скандалният кубински наркобарон Тони Монтана, а негови партньори са Мишел Пфайфър и Робърт Лоджия. След този филм големият актьор отсъства цели 4 г. от екрана. През 1989 г. се завръща със страстния трилър "Море от любов" (Sea of Love) с Елън Бъркин. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма "Local Stigmatic" (1989). А седем години по-късно втория му опит в режисурата "Looking for Richard" е оценен високо от критиката.

Деветдесетте години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През 1990-а например, печели още една номинация за "Оскар" в раздела за поддържаща роля във филма на Уорън Бийти "Dick Tracy" и за трети път е Майкъл Корлеоне
в "The Godfather III".

След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия си "Оскар" за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма на Мартин Брест "Усещане за жена" (Scent of a Woman 1992), като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържащата си роля в "Glengarry Glen Ross". През 1993-а отново работи под режисурата на Брайън Де Палма във филма "Пътят на Карлито (Carlito's Way). През 1995-а в тандем с Робърт де Ниро участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман "Жега" (Heat).

През 1997-а Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в "Дони Браско", където му партнира Джони Деп. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча "Адвокат на дявола" (The Devil's Advocate), в който му партнират Киану Рийвс и Чарлиз Терън. Следва поредният му успех във "Вътрешен човек" (The Insider), в който главната роля изпълнява Ръсел Кроу.

През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар, че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над тридесет филма. Пачино никога не се е женил, въпреки няколкото дълготрайни връзки с актрисите Джил Клейбърг, Марти Келър и Даян Кийтън.

През 1989-а от връзката му с преподавателката по актьорство Джан Терънт се ражда дъщеря му - Джули. Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Живее в скромен апартамент в Ню Йорк с приятелката си - актрисата Бевърли Д'Анджело, с която се запознава през 1977 г. От нея има две деца. През януари 2001 г. Пачино получава "Златен глобус" за цялостна кариера

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Най-най-най-големият! Каквото и да се каже за него, все ще е малко и недостатъчно.