МОНОЛОГ НА ЕДНА ЗАГУБЕНА НАДЕЖДА

[VANISE]

Remote groans call me in my soul
Again someone put a hand in my clean water
and stirred muddy water of my painful past
Like awful nightmare waking me up at midnight
And there is no one who will assauge me
and there is no one who will hug me
I dont want to forget the past but i am afraid because the past can forgot me
Because of it i adopt the pain and i sadly smile to life
already it is difficulty to distinguish
the hope of hopeless,
happyness of unhappiness,
trust of betrayal
rmaijs:
decided beforehand my soul stays on the brink in front of my life.......... darkness
She stuffed her dignity deep under visibility,
sticked the fake smile
with big luminescent signs
like hello
"I AM HAPPY"
The soul becomes one with the crowd
She shones in that white cold light like a dead person
And like dead burried deep in the soil she hears the rumple of life 
Reverberant like soaked wetness on the wall of a decaying coffin
How the other people make smiles so alive ????????
Or are they also burried in the wet soil??????

[boginqta_]

някой ще ми преведе ли на български ?

[VANISE]

В душата ми трепетно напира далечен стон
отново някой е размътил тинята на отминалата болкакато страшен кошмар ме буди нощем
и няма кой да ме прегърне
и няма кой да ме отеши
не искам да забравя миналото но ме е страх че то щи ме забрави
за това прегръщам болката и се усмихвам горчиво на живота
и вече трудно различавам надеждата от отчаянието
щастието от нещастието
доверието от предателството
толкова плъхове пълзят около мен
предрешена душата се спря на прага срещу живота- тъмнина
натъпка достойнството си някаде дълбоко зад видимото
залепи изкуствена усмивка с голям луминисцентен натпис
като ореол
ЩАСТЛИВА СЪМ
и се сля с тълпата
тя цялата грееше в бялата си светлина- като мъртвец
и като мъртвец заровен дълбоко в земята чуваше тътените на живота
отекващи
като пропита влага по стените на стар гниещ ковчег
кака успяваха другите да се усмихват така жизнено
или и те бяха заровени във влажната почва

пп стихчето беше писано за англоговорящ човек и за това е на англииски
  но за сметка на това ти предоставям българския вариянт

[tonnny_bg]

 [flowers] [пляяяс]

[aflame fairy]

Браво!!!...много е хубаво ....[plqs plqs]

[BlackCat28]

Remote groans call me in my soul
Again someone put a hand in my clean water
and stirred muddy water of my painful past
Like awful nightmare waking me up at midnight
And there is no one who will assauge me
and there is no one who will hug me
I dont want to forget the past but i am afraid because the past can forgot me
Because of it i adopt the pain and i sadly smile to life
already it is difficulty to distinguish
the hope of hopeless,
happyness of unhappiness,
trust of betrayal
rmaijs:
decided beforehand my soul stays on the brink in front of my life.......... darkness
She stuffed her dignity deep under visibility,
sticked the fake smile
with big luminescent signs
like hello
"I AM HAPPY"
The soul becomes one with the crowd
She shones in that white cold light like a dead person
And like dead burried deep in the soil she hears the rumple of life 
Reverberant like soaked wetness on the wall of a decaying coffin
How the other people make smiles so alive ????????
Or are they also burried in the wet soil??????

това за6то не е в под-форум СТИХОВЕ [confused]