News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Захвърли го, прокълната светлина

Started by Gentiana, November 28, 2006, 02:15:54 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Този камък, който тежи
в джоба на мълчанието
има странния цвят
на неродена зора.
Откъртен от стенанието
на гранитни кожи,
къде го намери,
прокълната светлина?
Мястото, от което си го взела
е нечисто и злачно.
В раната от липсата му
ще бликне вода.
Тя бавно ще проправя
тънки пътеки в тунела
от недоизказани думи-
недокосната, висока скала.
Този камък е
проклятието на планината
от горчиви спомени
и повяхнали цветове -
мъртва любов.
Захвърли го далече -
в бездната на пустотата.
Позволи ми в душата ми
да покълне слънчев лъч-
сияещ, прекрасен и нов.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.