News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

ИГРА: Стихче по поръчка (Игра за напреднали поети)

Started by uNiKaT, November 08, 2005, 23:54:10 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ранено е моето сърце...
Отново...За пореден път...
Протягам смръзнали ръце...
Замръзва и кръвта в моята плът...
Болезнено раните кървят,
отиде си и остави ме сама,
толкоз много те болят...
Вече не вярвам в любовта...

:arrow: магия,убиец,спасител,усмивка,сандък

{dulgokoska}

Магия направих на тебе, Магьоснико...
Нима не разбра каква е играта?...
Пред тебе тъй често по очи аз се просвах...
Но всичко илюзия бе ти в главата...
От твоите сили аз много научих...
Убиец как става ангел невинен...
Внимателна бях и дебнех... сполучих...
Спасител ми беше, а сега ще загинеш...
Жертва ще бъдеш... усмивката готвя...
Онази красива, лукава гримаса...
Която изпипах и днес ще изпробвам...
Погледни... отвърни ми... така ти изнася...
Последно ще бъде... и после ще паднеш...
Сандък съм приготвила за твоята гордост...
Защо едно не научи... че често тъй става...
Чиракът умело си майстора ползва!


:arrow: жигосан, пещ, новак, крадеш
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


edin_zabraven_mig

В дворец омагьосан
живеел принц в облик на звяр,
от силна болка жигосан,
той носел най-тежкия товар -
да живее сам самичък
и да се топи като свещ,
без нито спомен едничък
да изгаря във огнена пещ.
Да търси любов като тинейджър-новак,
която ще бъде едничко спасение,
но да не я намира пак и пак,
да няма за него изцерение.
Така и ти от мен крадеш
всяка надежда, всяка искра,
както от звярът-младеж
открала е всичко злата съдба.


:arrow: промяна, доблест, каквото, решавам

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Marchellka

Светът върти се със скорост непонятна,
край нас се разкрива бездна необятна...
От лъжи,от измами,от изкуствена доблест...
От лицемерие,фалш и изявена корист...
Една пагубна промяна,
водеща към началото на края,
една човешка измяна,
облечена във розова омая.
А аз съм себе си отново,
не искам с другите във група да вървя.
Предпочитам да съм отделно и сама,
защото така се харесвам...
Решавам,че промяната не е необходима,
че ще извървя пътя си така...
Искам да съм каквато аз кажа,
искам да бъда каквато аз реша!

:arrow:преход,душа,бездна,игра
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Обичах те,сега те мразя...Какъв съдбовен преход...
Страдаше ден и нощ моята клета душа...
И в черна бездна попадна сърцато...Чувах зловещ шепот...
Това бе твоята зловеща игра...

:arrow: гроб,цветя,пръст,прошка,сълзи

Marchellka

Ти си отиде...На гроба ти стоя на колене...
Дойдох за минутка само да видя
дали ме лъжат...Уви,не...
Цветя оставих,рози алено червени,
обичаше ги тъй силно преди...
Пръстта с ръка разрових,
за да те докосна сякаш,но уви...
Не можах да ти простя,
а ти толкоз пъти прошка иска...
Не успях да преглътна гордостта,
не успях да поема риска...
Сега сълзи горчиви роня,
сълзи на влюбена жена,
защото колкото и от тебе да бягах
винаги съм те обичала...Но прекалено късно е сега!

:arrow:студ,нощ,луна,усмивка,кръв
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

В този студ нетърпим,
в тази тъмна нощ,
търся своя любим
сред звездния разкош...
И с усмивка на лице,
с последна останала надежда...
Но стича се кръв от моето сърце,
самотата в своята крепост ме отвежда.

:arrow: милост,дим,почивка,зрение,шип

Marchellka

Аромата на дим е убийствено силен,
почакай...Не е ли туй твойто сърце??!!
От почивка се връщаш,каза - щастлив си,
а защо е тъжно милото ти личице?
За милост,казваш,си я молил,
за снизхождение и капчица разбиране поне...
А тя,подобно на шип отровен,
забит във твоето сърце,
те е оставил сам,на колене...
Сега не виждаш,нали?
Зрението ти е замъглено...
Сега усещаш как боли -
да имаш някой,но за последно.

:arrow:отрова,змия,истински,болка,сила
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Влей в сърцето своята отрова...
Аз ще бъда Ева,ти бъди онази змия...
Да извърша грях за теб съм готова,
но дали грях е любовта?
Грешно ли е истински да обичаш
и болка единствено да чувстваш,
с последна сила да се заричаш...
Краят близо е,предчувстваш...

:arrow: магнит,стенания,венец,елексир,музика

{dulgokoska}

Магнит за болки от любови...
Стенания от порцеланови окови...
Венец от китки за прощаване...
И реч... сбогуване... предаване!...
Отвари...  за живот задгробен...
Изсипани над плоча гробна...
Елексир... за дух, от мен отровен...
Във всичко има доза злобна...
И после... тишина от музика...
Това е твоето причастие...
Към смъртта от мен - онази блудница...
Която ти обикна за злощастие!


:arrow: кино, лента, миг, ответна
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В старо кино,стара лента се върти
и прожектира се позната ситуация -
едно момче около  момиче се върти,
за целувка се навежда и...следва излагация.
В тайнствения романтичен миг,
сблъскаха си носовете
и последва реакция ответна придружена с вик -
момичето му лепи два шамара и излетя си на нозете.  [lol] :p

:arrow: трамвай,досада,висулка,наслада
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Стоя аз в претъпкания студен трамвай...
Няма място...Вече умирам от досада...
Ледена висулка напомня,че не е месец май...
Ето я дългочаканата спирка.Разгеле!Каква наслада!

:arrow: писъци,страх,символи,печат,изтривам

Devil`s Bride

От писъци в душата си не мога да заспя,
всяка сянка с поглед тихичко следя...
И все изпитвам панически страх,
че сърцето ми ще изтръгнеш и ще го стриеш на прах.

Символите на гнева как не открих,
уж всичко лошо далеч от тебе крих,
а ти тайно учил си какво е зло...
и написал си ми с кървав печат писмо.

Озлобен от мене се извърна,
светът ти бе изцяло преобърнат...
И сълзата заблудена бързо изтривам,
но от огризения спокойна не заспивам...


:arrow: тъмнина, прилеп, болка, роза


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Прилеп лети в таз черна и страшна тъмнина...
Вените кървят...Тази болка бавно ме убива...
Държа увяхнала роза с кървава ръка...
Живях в сън,но сега прозрях реалността сива...

:arrow: снежинка,лед,сълза,спасение,мисли,губя

Wildest Gaiety

Проронвам мъничка сълза,
но тук е тъй студено,
че превръща се в снежинка тя.

Късчета лед във вените ми плуват
и достигайки сърцето
стена от студ образуват.

Мисля, че губя способност да чувствам.
"Спаси ме, Спасение!" викам.
Но е толкова студено тук,
че като ледена нишка излиза всеки звук.

време, нишка, кичур, прошка
-