Просякиня

Started by Jane, November 26, 2006, 19:49:13 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Jane



Красавица за хората - и толкова.
Нима?
Нима е красотата просто
лик с усмивка на жена?
Красавица - и толкова.
За хората.
А бе тя много, много повече!
Това момиче имаше душа.
С нея тя виждаше и чувстваше.
Черен ангел  в бяла светлина,
с дълги бляскави коси разпуснати.
Стоеше тя на пътя прашен,
с ръце протегнати, болезнено зовящи.
И плачеше, не спираше, една робиня...
И знаеше, че пак ще се усмихне
едва когато някой я подмине.
***
А след това чак да се обърне,
почувствал святата й, искрена молба,
към нея с бавни стъпки да се върне,
да докосне нежно крехката душа.
Само той ще разбере докрай съдбата й.
Само той ще стопли жадния й зов.
И единствен, само той ще я накара
да спре да проси истинска любов.

Защото Той ще бъде вече там!...

Под сълзите на есенните листа...

SteeleR

красив стих...  [cvetee]

Добре дошла..  :)

Anana

Да, хубаво е  [a taka]

Tonita

Прекрасно стихотворение. Много красиво :)

balrog

Браво! Добре дошла, Jane  :)

Jane

Благодаря ви за топлото посрещане, хора   :kissoflove:  И се радвам, че ви допадна още първото стихотворение, което пуснах.
А форума наистина си го бива, така че още доста време ще си четем стихчетата.. [namigggggg]

Под сълзите на есенните листа...