В средата на нищото

[BLUE_ROSE]

В средата на нищото.
Отварям за първи път очи! Каква заблуда. Колко изгубено време в илюзий и мечти. Над земята се носи тих и топъл вятър. Вятърът на промяната??! Не, по -скоро на истината. Толкова съм потънала във въображаемият си свят, че вече не знам със сигурност кое е реално и кое - не. Нищо! Каквото и да е това, което виждам, то е грозно. По-грозно от тъмнината.
Водка?! Вече не. Нищо не може да размие отровеното съзнение.Вампири и иконостаси. Кръв и романтика. В мен нищо, никога не е било анти крайно. Това е придавало цвят на нещата. Сега е тъмно. Тъмно като в Ад. Само огънят на последното ми останало самосъзнание можеше да озари истината... Но и той угасна. Нищо, така или иначе, не искам да я знам.
Проклятие?! Не. По- скоро питам, кой е писал върху вечният камък на съдбата ми. В този свят никой не носи отговорност за постъпките си.
И ето - и това е живот. Но къртиците имат слух, и възприятия,
а аз съм къртицата на вечността... Пълзя, пълзя и всичко е безсмислено ирационално движение на мъртвите ми мисли!

[bezdaren_nekadarnik]

реалистично-тъжно

[BLUE_ROSE]

О, мерси ,че си го забелязал... Да ,тъжно е, защото е реалистично.... :) [inlovee] :)