Неразбрана

Started by zaiche_f, November 24, 2006, 15:57:35 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

Чувствам се неразбрана..
никой неразбира моята болка..
моята любов и скитам се сама
из улиците да търся някой
да ме разбере..да чуе за моята любов.
Не намирам никой..е да намирам,
но само минаващи хора забързани
по пътят прашен..мокър.

Неразбрана,стоя сама във мрака
и мисля си защо никой не ме разбира.
Искам да има някой до мен
дори и малка птичка.
Само и само да ме чуе и да разбере
какво е вътре в моята душа.
Но няма дори и птичка..
и приятелите ми предават ме вече..
не ми помагат,а бягат на далече.

Скитам си сама..неразбрана
със болка в душата,но с усмивка
бодра на лицето ми,
за да не види никой моята тъга.
Не намирам никой който да ме разбере
затова нека имам фалшива усмивка,
а от вътре да ме боли жестоко.
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

Mariana

Това е отговора на една сродна душа!

         

  Неразбрана


Глас в пустиня!...Неразбрана...!
Залитаща все върху хладни стени.
Мечтая небе, а падам във ями.
Нишката...?!Стъпки след мене върви.

Копнееща просто за малко синхрон...
за продължението на душа - неравна...
Усмивката - в печални полутонове
се слива с залеза...жадуваща за пладне!




ackasha

.

zaiche_f

Благодаря ви милички  [cvetee] :kissoflove: :flyingkiss: [I love you]
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

Eamon

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

zaiche_f

 :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...