Чаша горещ шоколад...

[ProstoAz]

Беше мрачно,почти колкото в сърцето ми.Ситни капки от дъжда попадаха върху прозореца и се стичаха досущ като сълзите ми,а луната,почти пълна,сякаш искаше да проникне в ума и душата ми.Точно така изглеждаше нощта,в която разбрах,че ти ме лъжеш.За дребните неща,за големите неща.За важните и неважните!За сантименталните и грубите!
         
Месец преди...само месец! Обичах те тогава - много! Обичах те,а една проста чаша горещ шоколад запрати чувствата ми в килера!Спомням си...беше студено.Прибирах се от работа,както всеки път,в точния час.Знаех,че ти все още не си вкъщи,обикновено работеше до късно.Разбирах те - беше отговорен човек.Точно тогава минах покрай любимото ми кафе - малко,уютно и с приглушена светлина.Събираха се все хубави хора.Някой бяха художници от ателието в съседство,други бяха работници в дома за работа с деца.Имаше и възрастни хора просто поседнали да починат на по кафе и да си побъбрят.Малко кафе,квартално,сантиментално...с огромни витрини гледащи към претъпкания булевард.Паркирах колата и слязох.Сама бях,но цялата ми душа копнееше да поседи и да погледа хората и минаващите автомобили...забързаните и разсеяните.Ориентирах се към маса за двама точно до прозореца.Сервитьорката дойде.Усмихнато и доста младо девойче.Поръчах си чаша горещ шоколад - кафяв."Класика" помислих си.Докато чаках се втренчих навън.Бе почнало да се смрачава,но все още не тъмно.Погледа ми се спря на една старица,наистина доста елегантна за годините си и предизвика у мен възхищение.После погледа ми мина през дрипав клошар...съжалих го ,ала вниманието ми бе привлечено от малко момиченце,което плачеше за някаква евтина кукла.Стана ми малко тъжно...колко много нямаха пари хората.Прииска ми се да и купя играчката аз...но веднага се усетих,че мислите които ми минаха през главата,бяха доста глуповати и наивни.Всеки сам се оправя в живота...
    След 5 минути поръчката ми дойде.Благодарих и отпих бавна глътка."Боже колко бе топъл"...усмихнах се сама на себе си!Погледнах отново през витрината и почувствах,че ако поискам мога да полетя!Мислите ми се заряха из изминалия ден и други приятни спомени.Исках да идем с приятели до Батак и Копривщица...да се докоснем малко до историята ни и да се повеселим.И точно в този момент на светофара спря кола,която ми бе до болка позната.Твоята кола...Вътре обаче,не беше сам.Имаше жена,която с нежни ръце те галеше по косата и целуваше врата ти.После се отдръпна от теб и започна да те гледа влюбено,да се усмихва.Ти се обърна,впи устни в нените...и светофара светна жълто.Колата потегли....а на мен това ми бе достатъчно...
    Ръцете ми се разтрепериха,а сълзите сами се затъркаляха по страните ми.Чашата горещ шоколад се пръсна на земята.Бях я бутнала...тъй като погледа ми бе замъглен до черно.Оставих  пари за сметката,като включих достатъчно и за счупената чаша.Грабнах палтото от закачалката  и единственото което успях да чуя беше грохота на вратата зад гърба ми.Зарязах колата си там и тръгнах пеша...Бях толкова сама.Сподавих сълзите си в мига в който стъпих в нашият дом...Живеехме заедно само от няколко месеца и багажа ми бе малко.Събрах го тихо и се запътих към вратата.В този момент,гняв ме задави!Оставих сака и се върнах...
    Взех лист и писалка и написах няколко думи на малката хартийка...

    "Обичах те много!Искам да бъдеш щастлив.Не ме пита защо си тръгвам - ти знаеш точната причина.Аз намерих своята ...в една чаша с горещ шоколад!"    

[Tramel]

Дано някой ден намериш друга причина в чаша горещ шоколад... Браво!

[ilusia]

Когато Господ ни взима нещо от ръцете , то е за да ги освободи , за дрго по-голямо и по-красиво :)
Следващата чаша може да бъде капучино :) Леко горчиво и съзблазнително... което не пари гърлото от сладката натрапчивост на шоколада

[ProstoAz]

Благодаря ви момичета...за подкрепата която ми оказвате! Значи много :) и дано живовтът да поднася повече чаши,които да не бъдат събаряни (пак от него) на пода :)