News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Доиде денят

Started by renka_88, November 23, 2006, 15:58:33 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

renka_88

   

   Скъпи приятели - не казвам съученици,
                              защото от днес нататък сме вече бивши такива!!!

Дойде денят - денят в който ще се разделим и всеки ще поеме своя път...
...път с безкрайни премейдия, осеян с неизбежната любов, болка и радост.

Да, това е денят, денят в който ще напуснем тази класна стая, а след, след нея ще остане само спомена и някоя друга прашна и пожълтяла от времето снимка.

Дойде денят - денят след който всичко ще бъде малко по-различно. Сами - съвсем Сами.

Дори времето - времето, така безкрайно ще ни раздели...
...да, ще ни разделе, малко по малко, един по един!!!

Дано - дано всеки постигне своя блян, блян сънуван и така желан...сънуван година след година, нощ след нощ... до Днес - Днес когато сме савсем Сами, Сами срещу суровия живот, но няма как - това е, всеки минава по този път - дори и Сам!!!

Дойде денят - Денят в който ще сме сами срещу всички. Ако до днес сме били едно цяло - след днешния ден всичко ще млако по-друго.
Ще доиде Денят - Денят в който ще се изправим един срещу друг в онази голяма, студена зала и тогава - тогава всички ще сме равни!!!... Сами, Сами срещу всички...

Какво е да си студент? - Не знам, но дано, дано един ден да се срещнем, да се срещнем тук във тази класна стая и да си кажем, защото вече сме били...

Това е, това е живота, искаш или не, разделяш се в даден момент с хората които си обочал и  си наричал свое семейство... Малко по малко ги забравяш и ето появява се твоето ново семейство...




                 Да, и на мене не ми харесваше да ставам рано, да знам че денят ще е тежък, но ето ден след ден - изтъркаляха се 12 години от нашия живот...


                 Да, 12 д, поредния 12 д, който не успя да промени нищо по мрачните и прашни училищни коридори... Ние не бяхме шумни, завистливи и надути, но нямахме и един тих час... Да,защото НИЕ бяхме 12 д...
               


      Да, Знам...
... след време никой няма да си спомня за онзи 12 д, дори и хората който ни подадоха ръка, нашите учители, дори и те ще ни забравят, онези хора, който ни дадоха МНОГО, но не поискаха нищо в замяна - само едно... Да постинем МЕЧТИТЕ СИ...

                                                    ... Но да, на мен не ми остава нищо друго, освем да си пожелая - в някой ден, в някой час да се срещнем отново тук, ПОМЪДРЕЛИ И ПРЕУСПЕЛИ...





                                                                                                                   ЗА 12 д






































...просто импровизирам...