Пламък

[nMz]

Колко добри думи неказани,
колко хубави мисли,
днес те са погазени
и от съдбата тъй жестоко предадени,
чудим се как да стоплим сърцата си.

Няма го онзи светъл пламък
роден от любовта,радостта,красотата,
не няма го,сърцата ни студени като камък
търсят тази малка искрица,
но намират само тъгата позната.

И свиват се в депресия,агония,
погубени във време отминаващо
и детски вик дочува се във мрака-
отчаяно,измъчено,безпомощно.

Кой сега може да ни помогне?
Да подари дори прашинка любов,
да стопли сърцата ни с пламъка,
пламък - спасяващ всеки живот.