Едно не много оптимистично разсъждение...

[Arwen]

Обичаш, мразиш, смееш се, плачеш... чувстваш... Да, това би трябвало да значи, че живееш, нали ??? След като можеш да чувстваш всяка болка, след като можеш да усетиш всяка рана, всяка обида нанесена, значи живееш... Но какъв живот е това, по дяволите ??? Какъв живот живееш, след като страдаш винаги, след като в сърцето ти има толкова много мъка, след като в очите ти се чете тъга - дълбока, изпепеляваща тъга ??? Какъв живот е това се питам всеки ден ??? Надяваш се, че утре ще е друго, че утре ще се смееш, ще има хора на които да вярваяш безрезервно, да сте заедно, да се обичате... Но какво става...??? Събуждаш се със същата болка и тъга, виждаш, че света не се е променил, че си е все същия. И какво ти остава, остава ти следващия ден и следващия... и така докато не осъзнаеш, че няма смисъл да се надяваш, да мечтаеш... До сега си получавал само болка от хората, неблагодарност от приятелите... предателство... забивали отровни стрели в сърцето ти... Плачеш, викаш, но няма кой да ти подаде ръка, няма кой да те прегърне и успокой... Сам си, сам с болката си... И в крайна сметка какво осъзнаваш...? Осъзнаваш една тъжна истина, истина от която винаги си се стремил да бягаш за да не те хване... но накрая сам се оставаш да те улови със студените си ръце... предаваш се на безчувствието... защото си решил, че е по - лесно когато станеш студен като камък... една машина. С горчивина разбираш, че ако не чувстваш нищо, ако вече не се бориш със света и хората ще ти е по - лесно... Без чувства ти ще бъдеш по - добре... без да усещаш онази пареща болка в сърцето, без да виждаш тъгата в очите си ще живееш един жовот изпълнен със сивота... но така е по - добре ! Няма повече да страдаш, да плачеш, да викаш, да се разкъсваш на хиляди парчета от унищожителната сила на болката. Ще станеш твърд като скала и ще забравиш всякакви чувства ! Ще преглъщаш сълзите напиращи в очите ти, ще отблъскваш болката тайно прокрадваща се в душата ти... Заклел се да не поглеждаш назад, ти ще живееш в един свят, в който не си и помислял, че ще можеш дори да дишаш... Но вече си направил своя избор - ИЗБРА да бъдеш човек - машина, ИЗБРА да бъдеш един от тях... онези, които са по - студени от леда... онези, които не знаят какво красиво чувство е любовта... а ти някога знаеше това... но го забрави... ти забрави себе си... 
                                                                                                                                                                 [not fair]

[ilusia]

Върви с усмивка на пред скъпа :)
И аз съм се чувствала така.... Чувах толкова пъти думите " ти си ангел не искам да те нараня"
Че накрая копнеех някой да иска да ме нарани белким спре да боли  [confused] [lol]

[Arwen]

благодаря ти мила... [cvetee] да усмивката май е единствено ни спасение  [confused] :)

[ilusia]

 [usmivkaa] ама разбира се !
Виж моята каква е голямааааааааааааааааааааааааа  [usmivkaa]

[zaiche_f]

Много е хубаво.Браво  [inloveee] [I love you] :flyingkiss:

[Arwen]

[usmivkaa] ама разбира се !
Виж моята каква е голямааааааааааааааааааааааааа  [usmivkaa]

[cvetee] В усмивката оглежда се душата
             в усмивката се къпе любовта,
             усмивки нека греят по лицата
             с усмивките си да спасим света :)
изрових го от един лексикон - поздрав за всички вас  :p

Много е хубаво.Браво  [inloveee] [I love you] :flyingkiss:

мерси миличка  [heart__]

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Прекрасно разсъждение си направила! [bravisimo] [cvetee]

[ackasha]

Много е хубаво.Браво  [inloveee] [I love you] :flyingkiss: