Някъде по пътя изгубих се...

[burning_acid]

Някъде по пътя изгубих се...
И в миг всичко наоколо утихна...
Спрях да чувам шума на листата
и плясъка на разбиващите се в скалите вълни...
Спрях да се радвам на смеха на децата,
а клавишите на пианото онемяха завинаги...

Имам чувството, че ако продължа още крачка напред -
и всичко ще рухне!
Една молитва ще помогне ли?
Как се спасява с нея загубен живот??
Как се връщат захвърлени в нищото дни?!
Сърце, пръснато на милион парчета,
как се поправя?
Как се измива лицето от засъхнали
по него солени сълзи?!
Как се връща любов,
която я няма?...

Поглеждам назад към нещото,
наречено дом...
Някой там  отново говори...
...за всеки друг, но не и за мен...
Опитвам се да си спомня усмивки,
опитвам се да си спомня лица...
Някога, някъде се чувствах щастлива...
Нима това момиче умря?!

Майчините прегръдки вече нищо не значат,
неговите се появяват чак сега...
Спомени за семейството могат само да ме разплачат,
защото семейството го има едва...

Някъде по пътя изгубих се...
...сега останала е само празнота...
Навестяват ме от време на време
спомени за изгубената ми душа...

П.П.: не знам доколко това може да се приеме за поезия, защото определено му липсва рима...Но е искренно   [inlovee]

[tuik]

Супер е... Продължавай в същия дух... :)

[burning_acid]

Благодаря за окуражаването  [cvetee]

[Babuzil]

Красиво  е  ...  и  има  рима  макар  и  слабо  доловима  ...(като  тази )  :)

но  дори  и  съвсем  да  нямаше   ,  пак  си  е  поема  ... 

в  поезията   няма  точно  определени  пътища  ,  правила  ,  релси  ...

стиховете   не  са  влакови  композиции  ....  макарче  често  приличат  ....

много  хубаво  си  го  написала  ...  усеща  се  някак  тешко  ...  малко  напрегнато ...   добре  си  пресъздала  чувствата  си  .. 

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Афродита]

Красиво е ... и доста тъжно ...  [crying] ...

[flowers] [flowers] [flowers]

[burning_acid]

Красиво  е  ...  и  има  рима  макар  и  слабо  доловима  ...(като  тази )  :)

но  дори  и  съвсем  да  нямаше   ,  пак  си  е  поема  ... 

в  поезията   няма  точно  определени  пътища  ,  правила  ,  релси  ...

стиховете   не  са  влакови  композиции  ....  макарче  често  приличат  ....

много  хубаво  си  го  написала  ...  усеща  се  някак  тешко  ...  малко  напрегнато ...   добре  си  пресъздала  чувствата  си  .. 

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Хехе, благодаря!  [inlovee] Аз много си падам по влакове, но по истинските, не толкова по стиховете-влакове  [namigG]
Колкото до чувствата....е, по някога се получава да ги пресъздам, друг път нещо ми убягва и не успявам....
Четох някои от твоите неща.....интересен стил имаш!   [a taka]

[burning_acid]

Красиво е ... и доста тъжно ...  [crying] ...

[flowers] [flowers] [flowers]

Радвам се, че ти харесва  [shame] Много благодаря!  [inloveee]

[Mad_Lord]

Трака влака
по релсите в мрака,
загубена душа във вагона стои,
тихо самотно рони сълзи...
Лесно е да се загубиш в мрака,
гледай да хванеш влака...