На дъното

[krasimir]

Посред нощ. Студено е.
Дъхат ми замръзва,
на хиляди кристали.
Ще се превърна
в най- самотната вълна
в бурен океан.
Ще търся пътя
към твоето сърце.
Опитвам се
да те докосна.
Ръката си разрязвам
в твърда остра скала,
с глух писък умирам,
прегръща ме тъмнина.
Потъвам бързо.     
Не може
никой да ме спре.
Като котва
на дъното лежа,
без грам надежда.
Наоколо  мълчание
чувствам се странно,
не ме е страх
виждам светлина.
Всички мой мечти
светят ярко
като звезди.
На дъното лежи,
душа свита на кълбо.

[DeTe_Ha_Xaoca]

На дъното лежи и чака
ръка сънувана да я погали.
На дъното лежи и моли
въздишка нежна да открие.
Че от дъното най-лесно се изплува
щом душата ти душа намери която
да бленува.

[krasimir]

Благодаря ти!

Когато две души се срещнат
и си преличат като две сълзи
без думи се сливат в едно.
Небето се отваря,
въли дъжд от звезди.
Тогава се сбъдват,
най- красивите мечти.

[DeTe_Ha_Xaoca]

И щом се сбъднат
всичко е прекрасно.
И очите и света,
и няма нищо мрачно,
и няма самота.
И дъното е тъй далеко
тъй далеко от света
във който две души
живеят, във който две души горят.