Залязващи

[OvCeL4EnCetO]

Късна есен..голям град,но сякъш замрял..Тогава в един автобус тя проронваше последните си смълчани сълзи..последната си обич към това място..нуждаеше се да се махне..края на най-трудните месеци,на една ера..До нея седна момче,обърна се към нея и я докосна с онзи свой поглед заради който се обичаха толкова..Тя прибра книгата си,свали си очилата и се облегна назад..той хвана ръчичката й и силно я притинсна до горещите си устни..само те знаеха какво им е..една тежаща болка..болка от самотата,която ги чакаше..
Слязоха и се отправиха надолу към училището..за последно минаваха оттук..преди месец завършиха и сега отиваха да си вземат отпускните..той я погледна и й каза само:
-Тогава..не исках..но ти ме накара..
-Млъкни..-каза нежно тя и го прегърна.-Свърши се.
Влязоха в пустото училище..пред очите им минаха моментите от 1-ви клас,от първата любов..от старите желания..от обичата която гореше около тях всеки миг и се извърнаха като попарени..
***
На 15-ти септември си мислеха един за друг..клас изпълнен с усмивки,приятелство,за което си даваш живота и обич за която не си струва да си жив и да я нямаш..бяха загубили всичко..бяха далеч един от друг..нямаха как да си кажат:"обичам те"...
И когато би първия звънец те побягнаха..избягаха...от сърцата си..
***
Сега не се виждат,но още тлеят един за друг..обичат...
***

Там се беше родила една мечта и се бе осъществила,там станаха хора и това ги направи силни..екип,на който всеки би се надявал..приятели,за които всеки мечтае,но рядко намира..бяха намерили..Всеки 15-ти юни отронват по една скришна сълза за отминалите времена.."..веднъж през времето..."

***

На един точно такъв 15-ти юни едно от момичетата от стария клас побягна към срещата им те щяха да се видят за първи път от 2 години...На кръстовището,докато пресичкаше извика на групата от другата страна...Тогава побягна и...

На 17-ти юни беше погребението й..Хората от новия й клас плачеха..хората от стария също..беше ангел..а бе починала така невероятно..На надгробната й плоча пишеше:
"..Има залези,които ни казват-до утре..
има обаче и залези,които ни
прошепват за последно сбогом..
Ти бъди залез,който се появавява за миг
и остава в душата ти завинаги...
                             от Нас "


Любовта царува в сърцата на хората и управлява живота им..Кой залез си ти?