Дали ще ми простиш?...

[burning_acid]

През кафевите стъкла на очилата ми
есента изглежда по-мека, по-красива...
Всичко навън е толкова спокойно,
всичко сякаш е замряло...

Гледам те скришом, за да не уловиш цялата болка,
тъга и срам, насъбрали се в погледа ми.
Гледам те и не вярвам, че това си ти!
Така отпаднала, така отслабнала,
останала без усмивка и без сълзи...

Ти умираш! И двете го знаем...
Нямаш желание нищо да ми кажеш вече...
И лежиш на леглото далечна,
толкова далечна от мен!...

А беше време, когато
ме галеше по косата преди да заспя...
И се караше, и викаше, докато утихнеш
когато за нещо отново сгреша...

Как копнея сега да се караш!
За миг глас да повишиш!
Само да знам, че те има,
само да знам че си ти!...

Отиваш си бавно, умираш,
и аз с нищо не мога да те спра...
Сега е време, в което
без теб не мога да продължа!

Толкова думи от тебе съм крила,
показах ли ти колко много значиш за мен?
Толкова пъти от себе си бягах,
а ти винаги беше до мен!

Сега си отиваш, презряла
слабостта на мойта душа...
Винаги до мен си стояла,
а аз се дръпнах когато ми каза: "Ела!"

Как ми се иска сега времето да върна...
Да бях разбрала, че не винаги ще си у дома...
Да бях ти казвала всеки ден: "Обичам те!"...
Да бях по-добра дъщеря!...


- на баба ми, която ми е много повече от майка  [sad3]  [reevvv]

[{dulgokoska}]

Как ми се иска... а мина му времето...
И безмилостно вече отдавна мълчи...
Не иска да върне и снеме ми бремето...
Толкова болка ми толко тежи...

Беше красива... усмихната... моя...
Беше добричка и тиха вода...
Показваше нежно всяка неволя...
С бъдеща нейна по-приятна страна...

И после... утихна... усмивката пазеше...
Ревниво, но леко тя се изниза...
Прости ми, не хванах я... дори и щом лазеше...
Преди към вратата да се затича...

И тъй си отиде, но помня последните...
Няколко нейни горчиви прояви...
Когато без сили с ръцете подкрепях те...
И сълзите ми бяха теб мъчно разбрали...

Че много умора носи ти всичко...
Отслабваше бързо пред мойте очи...
А аз те поглеждах (уж бе безразлично)...
Но всеки път бяха по-остри стрели...

Чертите, които по тебе рисуваха...
Черни (предсмъртни)... бодилни тъми...
Сенките мътни над тебе усъмваха...
А ти се усмихваше на мойте очи...

"Обичам Те още!"... сега ти го казвам...
Зная, че закъснях неведнъж...
Какво да направя... има ли прошка...
Не можеш да кажеш... изгаря ме злъч...

За мене ти бе човек уникален...
Такъв НАЙ-ДОБЪР с красиви очи...
По които и слепите биха познали...
Какво съвършенство се в тебе таи...

И днес всички могат тях да ги видят...
Надникнат ли в моите тихи сълзи...
Пазя ги там безбожно ревниво...
Както научи ме да пазя се Ти...

А уж краят отдавна за тебе настъпи...
Защо ли тогава ме още боли...
И помня те... нежно... кръвта се не чупи...
Дори щом ковчегът затворен лежи...

Мен ми се иска живот да заменям...
Бих го направила, макар да боли...
Неморално е, знам, но твойта постеля...
Празна във мене най-пълно кънти...

В спомени, сънища пак си до мене...
Но знам, че не чуваш как моля "Прости!"...
Бе реална, човечна... но нашето време...
Не стигна да кажа "Обичам Те!"... Безкрайно боли!

Поздравявам те... не за стиха... не за повода да го напишеш... а за обичта, от която те боли...
Преживяла съм го... може би малко по-различно в някои отношения...
Но от всичко, което съм видяла до тук... твоята история ми е най-близка...
Истинските хора дават прошка... а само един Истински човек, може да се обича така!
Вярвам, че са ни простили...

[`Fallen_Angel`]

Евала!

[burning_acid]

{dulgokoska}, стиховете ти са прекрасни! Мисля че много по-добре от мен си се справила с това, което и двете искаме да опишем......
Най-много ти благодаря за това: "Истинските хора дават прошка... а само един Истински човек, може да се обича така! Вярвам, че са ни простили..."   [inloveee]
Всъщност аз все още имам шанс да оправя нещата, само дето не знам как...Някак си по-лесно е да бягаш от проблемите...Лошото е че скоро ще е вече късно...

Ама да не те занимавам...

Още веднъж благодаря!  [inlovee]

[Babuzil]

Е  тва  е  .... 

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [evala] [evala]

[vesselin]

Тъжно и красиво.Доплака ми се.Браво!Дано поводът за стихотворението е измислица.Пожелавам ти само весели моменти.