Мираж

[My love]

Представи си че си в пустинята... Затвори очите си... Безкрайната тишина те обгръща, пясъците, размърдвани от лекия вятър, докосват тялото ти... Тези пясъци ще ти донесат мисълта за мен, защото аз съм там, сляла съм се  с мистериозната пустиня, за да те отведа с мен, в моя свят. А сега си представи една жена, обвита с призрачен воал, който прикрива лицето й...
Отвори очи - ти наистина си сред пясъците на пустинята - покрай теб минават кервани, камили, но ти не ги забелязваш, ти търсиш нещо друго - търсиш мен, жената с воала... Ела, приближи се, чакам те! Знай, че не съм само един сън, ела и ме прегърни, нали мен си търсил толкова дълго...не се страхувай, че ще избягам...твоя съм!
Не! Това не е само мираж! Това сме аз и ти, хванати за ръка, тръгнали по пътя на мечтите си...
Насред пустинята сме, сред тишината на отдавна отминали времена. Тук времето е спряло, не бързай, наслади се на мига, в който сме двамата заедно... Продължаваме да вървим, скоро ще стигнем приказното място, кадето да сме само двамата... Жадна съм, а ти? Но тази жажда ме изгаря отвътре, жадна съм за целувките ти, за ласките ти, за всеки миг с теб! Толкова дълго чакахме тази нощ, но сега вече няма нищо между нас... Всичко наоколо ще е свидетел на любовта ни, всяка песъчинка ще съхрани спомена за нас, всеки полъх на вятъра ще шепти нашите имена...
Колко нежна е нощта, щом си до мен. Докосни ме, не се страхувай, че ще се изпаря и ще се превърна само в опияняващ аромат... Аз съм истинска и не съм само сън, не съм мираж...Не говори, не казвай нищо, само се отдай на мига, бъди мой завинаги...
Събуждаш се... няма ме... изпарила съм се... сърцето ти се пита дали пак не се е излъгало... Но усещах познатия аромат, ароматът, който те влудява... обръщаш се и виждаш образа от съня...