умен или упорит като магаре...

[SteeleR]

Забелязвам, че повечето хора, не само тук, но и извън форума, не просто държат на своето мнение, а толкова са заслепени от него, че дори не 'виждат' чужното... Че ги е страх (може би) да признаят грешката си, не само пред другите, но май и пред самите себе си.. и живеят в самозаблуда, независимо колко абсурдни са твърденията им...
Та.. какво ще кажете да пробваме да докажем или успорим накой казус не като всеки държи на своето мнение, било то аргументирано или не, а като защитава обратното мнение, за да се види дали е способен не само да осъзнае правотата на своето изказване или съответно неговото абсурдие, но да разбере и какво кара хората да 'мислят' "противоположно" на нега... и с какво неговото твърдение е 'правилно' или просто по-добро... пък и един подобен опит би допринесъл и за усъвършенстване на методите на нашето аргументиране и съответно оборване на "противниковото" твърдение...

[repi-s-lychec]

Другарю, хората никога не са били и няма да бъдат братя. Най-малко в разгара на неоиндивидуализма. Подобна "омиротворителна" акция може само още повече да разбуни духовете, щото малко или много открива себе си зад дадено определение и ако вземе да се тровне става страшно. Остави ни да си се дъвчеме, какво лошо...

[SteeleR]

няма лошо.. ама няма и полза.. сега си е чисто губене на време, през което можеше поне тук да се стигне до единодушие по някоя си тема.. пък стъпка по стъпка.. може и да излезе някоя усмивка..

[D`Eva]

Ами ето ти си от онези , които виждат чуждото мнение нали :) за теб го правим , възползвай се  :p


Сериозна съм вече :)
Че аз ако не стоя зад мнението си кой ще застане зад него ммм? И въобще що за мнение е някакво изказване в което ти самият не си сигурен и всеки може да ти повлияе ? За да твърдя нещо , аз съм се уверила в него и няма как някой си да ми промени възгледите ...на чужди "очи" ли да вярвам или на своите? Чета мненията дотолкова доколкото ми е любопитно какво виждат другите .

[анде]

Забелязвам, че повечето хора, не само тук, но и извън форума, не просто държат на своето мнение, а толкова са заслепени от него, че дори не 'виждат' чужното... Че ги е страх (може би) да признаят грешката си, не само пред другите, но май и пред самите себе си.. и живеят в самозаблуда, независимо колко абсурдни са твърденията им...
Та.. какво ще кажете да пробваме да докажем или успорим накой казус не като всеки държи на своето мнение, било то аргументирано или не, а като защитава обратното мнение, за да се види дали е способен не само да осъзнае правотата на своето изказване или съответно неговото абсурдие, но да разбере и какво кара хората да 'мислят' "противоположно" на нега... и с какво неговото твърдение е 'правилно' или просто по-добро... пък и един подобен опит би допринесъл и за усъвършенстване на методите на нашето аргументиране и съответно оборване на "противниковото" твърдение...

Здравей

Предложението ти е старо като света.В древна Гърция,а и след това в древния Рим е съществувала така наречената школа на софистите,които тренирали денонощно точно това.Някой от са достигали до такава степен на майсторство и съвършенство,че са можел с разни заплетени логически фокуси ,така да докарат нещата в една дискусия или спор,че бялото да е черно и обротното,без да им мигне окото,в зависимост от това, каква пзиция са решили да защитават за момента.Истината ги е интересувала, колкото ланския сняг.Хич не ги е интересувала.Та се е налагало на няколко пъти ,по различно време, със специално решение на римския сенат,за да се отърват от тях ,просто да ги изгонват от древния Рим.

[SteeleR]

Здравей

Предложението ти е старо като света.В древна Гърция,а и след това в древния Рим е съществувала така наречената школа на софистите,които тренирали денонощно точно това.Някой от са достигали до такава степен на майсторство и съвършенство,че са можел с разни заплетени логически фокуси ,така да докарат нещата в една дискусия или спор,че бялото да е черно и обротното,без да им мигне окото,в зависимост от това, каква пзиция са решили да защитават за момента.Истината ги е интересувала, колкото ланския сняг.Хич не ги е интересувала.Та се е налагало на няколко пъти ,по различно време, със специално решение на римския сенат,за да се отърват от тях ,просто да ги изгонват от древния Рим.

и това какво ни говори? - че истината е нещо мн относително и в един спор не е важна позицията, която защитаваш, а уменията ти да го правиш... т.е. ако си толкова добър, не философ, ами оратор, то защитавайки чуждото сам ще обориш своето твърдение...

Сериозна съм вече :)
Че аз ако не стоя зад мнението си кой ще застане зад него ммм? И въобще що за мнение е някакво изказване в което ти самият не си сигурен и всеки може да ти повлияе ? За да твърдя нещо , аз съм се уверила в него и няма как някой си да ми промени възгледите ...на чужди "очи" ли да вярвам или на своите? Чета мненията дотолкова доколкото ми е любопитно какво виждат другите .

Д'Ева.. да си толкова сигурен в мнението си означава да си тъп като купчина сено.. всеки греши и под различен ъгъл нещата изглеждат различно.. способността да признаеш собствените си грешки не означава, че всеки може да ти промени мнението, а това че си способен/на да погледнеш на нещата и от другата им страна, а не просто да си твърдиш нещо и да го защитаваш само и само защото това е твоето мнение...

[Feanor]

Здравей

Предложението ти е старо като света.В древна Гърция,а и след това в древния Рим е съществувала така наречената школа на софистите,които тренирали денонощно точно това.Някой от са достигали до такава степен на майсторство и съвършенство,че са можел с разни заплетени логически фокуси ,така да докарат нещата в една дискусия или спор,че бялото да е черно и обротното,без да им мигне окото,в зависимост от това, каква пзиция са решили да защитават за момента.Истината ги е интересувала, колкото ланския сняг.Хич не ги е интересувала.Та се е налагало на няколко пъти ,по различно време, със специално решение на римския сенат,за да се отърват от тях ,просто да ги изгонват от древния Рим.

и това какво ни говори? - че истината е нещо мн относително и в един спор не е важна позицията, която защитаваш, а уменията ти да го правиш... т.е. ако си толкова добър, не философ, ами оратор, то защитавайки чуждото сам ще обориш своето твърдение...

Не съвсем. Истината си е истина. Уменията ти в спора, колкото и да са добри, не могат да я променят. Съответно едно доказателство на неистинно твърдение би работило само в случай, че опонентът ти не е достатъчно компетентен, за да го обори. Което е едно доста... пожелателно... условие. Обикновено. [lol]

Иначе предложението ти е интересно. Ама да беше посочил и примерни казус/антиказус, които да защитаваме. ;)

[D`Eva]

SteeleR
Истината е една , но е и по една за всеки

[анде]

Здравей

Предложението ти е старо като света.В древна Гърция,а и след това в древния Рим е съществувала така наречената школа на софистите,които тренирали денонощно точно това.Някой от са достигали до такава степен на майсторство и съвършенство,че са можел с разни заплетени логически фокуси ,така да докарат нещата в една дискусия или спор,че бялото да е черно и обротното,без да им мигне окото,в зависимост от това, каква пзиция са решили да защитават за момента.Истината ги е интересувала, колкото ланския сняг.Хич не ги е интересувала.Та се е налагало на няколко пъти ,по различно време, със специално решение на римския сенат,за да се отърват от тях ,просто да ги изгонват от древния Рим.

и това какво ни говори? - че истината е нещо мн относително и в един спор не е важна позицията, която защитаваш, а уменията ти да го правиш... т.е. ако си толкова добър, не философ, ами оратор, то защитавайки чуждото сам ще обориш своето твърдение...

Не съвсем. Истината си е истина. Уменията ти в спора, колкото и да са добри, не могат да я променят. Съответно едно доказателство на неистинно твърдение би работило само в случай, че опонентът ти не е достатъчно компетентен, за да го обори. Което е едно доста... пожелателно... условие. Обикновено. [lol]

Иначе предложението ти е интересно. Ама да беше посочил и примерни казус/антиказус, които да защитаваме. ;)

Здравей.Ти си прав.Обективната истина една и валидна за всички.Всеки може да си има своя собствена субективна истина,но тя е истина валидна(,ако не съвпада с обективната истина),единствено и само за него.Тя не е истина за другите,а обикновена неистина.За този ...философ излиза,че от всяка истина,погледната по 360-те начина,колкото са градусите на кръга,под толкова тя можело да бъде погледната,може да се пръкнат още  360 бройки нови истини.Не е важна позицията,а умението да защитаваш  каквато си искаш позиция.Я го гледай ти заяка какви ги мъти.
Дадох примера с Атина и Рим,където софистите са заблуждавали и лъжели простия народ, За да се отърват от тях- са ги прогонвали поголовно, а понякой път избивали до крак.

SteeleR
Истината е една , но е и по една за всеки

Здравей,здравей.Как си?Май си позабравила.Веднъж говорихме за тези истини.Колкото хора има на земята,толкова са и възможните СУБЕКТИВНИ,ПОДЧЕЧЕРТАВАМ,ТОЛКОВА СА И ВЪЗМОЖНИТЕ СУБЕКТИВНИ ИСТИНИ.Гушкаш си твоята,валидна амо за теб и никой друг истинка и си живееш с нея.Има по земята и такива животинки.Докато ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА е  една и валидна за всички,колкото това по някой път и да не ни харесва.мзтч..

[SteeleR]

я да видим сега..
нали точно ти Д'Евичке говорише за онова примерче с бягащия негър и истината за него спрямо гледната точка... Така е и с нещата в света, обаче.. пак слагате еднакви имена на различни неща... да.. някой казал си нещо... или направил нещо - няма как да бъде различно от 'вярно'.. но не за такива факти става въпрос.. а за неща свързани със разбиранията и възприеманията на хората и неща свързани със самите нас... например - ти вярвъв в Бог, а аз не.. има ли вярно във случая - не.. всичко е относително и става въпрос за вяра.. точно както е и със 'знанията' в този свят.. това да знаеш нещо не означава че то е така, а че просто вярваш във него..и когато може би достатъчно хора повярват в това - то се приема за истина...

[Babuzil]

Забелязвам, че повечето хора, не само тук, но и извън форума, не просто държат на своето мнение, а толкова са заслепени от него, че дори не 'виждат' чужното... Че ги е страх (може би) да признаят грешката си, не само пред другите, но май и пред самите себе си.. и живеят в самозаблуда, независимо колко абсурдни са твърденията им......

Ти явно искаш  всички да са на твоето мнение  , Стиилър ..  ,и  тогава никои няма да има абсурдни  твърдения  и да  живее в заблуда  ..   [lol]

[SteeleR]

хахаха.. не... много държа хората да имат различно от моето, за да мога да си споря с тях... но.. това често води до доста ядове :)

[Babuzil]

хахаха.. не... много държа хората да имат различно от моето, за да мога да си споря с тях... но.. това често води до доста ядове :)

значи  спориш  само  заради  спора  ... така  ли  ?  с  какво  си  по  -  добър  от  тях  тогава  ? , нали  в  това  ги  обвиняваш ...??   [lol]

[SteeleR]

хахаха.. не... много държа хората да имат различно от моето, за да мога да си споря с тях... но.. това често води до доста ядове :)

значи  спориш  само  заради  спора  ... така  ли  ?  с  какво  си  по  -  добър  от  тях  тогава  ? , нали  в  това  ги  обвиняваш ...??   [lol]

не съвсем, споря, за да мога сам да разбера не просто истината, а своето мнение и това на околните.. пък и нали затова имаме усти(пръст) - за да говорим и изглаждаме различията не само в думите, но и в мисленето ти, за да може да вървим напред, а не да се лутаме някъде из нищото и с крачката напред, да си оставаме на същото място...

[ArmaggeddoN]

Стиилър е прав.Много често темите за философия се превръщат в ринг на който някои "борци" се "борят" с други само заради лични пристрастия.Всеки чака противника да публикува следващия си пост и веднага застава в опозиция и тръгва да се заяжда... без дори да е прочел това което пише.Хора приемете, че и вие имате недостатъци, и вие правите грешки.И стига сте си показвали личните пристрастия.А точно те се образуват от тази непособност да си признаеш грешката.Някой като те обори в определена тема и като ти покаже, че грешиш... но ти си упорит/а като магаре и не искаш  да приемеш своята грешка, то ти изпитваш неприязън, че се е опитал да ти покаже истината.В спорът се ражда истината... може би е така... но не бъдете толкова самоуверени, че вие сте прави.Това, че признавате само вашата истина не ви прави умни, напротив точно обратното.Умно е да се променяш, това значи да се учиш от грешките си, е как да се учиш от тях като ти не ги признаваш и ги считаш за нещо невъзможно.Айде че нещо се отплеснах

П.П С любов.Make love, not war.