News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Тъмна орис

Started by SkitnicaVmoretO, November 14, 2006, 10:20:16 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

SkitnicaVmoretO

Сълзи.Чаша със отрова.
Плюя, но в кръвта ми плъзва пак.
Завладява като крясъка на сова,
във параноичен, късен час.
В мене мислите на истеричка
режат плът като с бръснач -
безнадеждно и жестоко,
острието се забива всеки път,
по-болезнено и по-дълбоко.
Докосвам с пръсти раните си нови,
но вече нямам сили и да плача.
Някой скрил е от мен света. Тъмната
си орис не умея да прекрача.
От мойто светло ме делят решетки,
аз съм другата измъчена душа.
По дяволите болката и острието.
Изстиват вените...и пак кървя.



Gentiana

Изстиват вените...А тъй ми е горещо.
Светът...на разстояние -  ръка.
При мен е тъмно. Зад решетките е светло.
Протягам длани...А докосвам празнина.
И стича се кръвта ми по метала.
Дали ще корозира, аз не знам.
Дано ръждяса и на прах да стане!
И плахо да прекрача жадна... Там.
Сега съм цяла в рани. Но ще мине.
И грозни белези да ми останат, все едно.
След много дни, и часове, години
духът над плът ще чества тържество.
[heart__] :)
много е хубаво, скитничето ми  [cvetee] [a taka]


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

А до тогава тихо ще умирам
и в свойте тъмни сетива,
ще търся начин за да видя ден
и да успея някак си да се спася.
Затворят ли се раните до кости,
отново своя свят ще събера,
мислите ми спрат ли да агонизират
ще намеря начин да се преродя.

Благодаря ти, слънчице. Радвам се, че ти харесва  [hearts4] [kiss2]

Gentiana

Тъмните ти сетива хвърлят дълги сенки,
в които дивите бурени на горестта растат.
Тихо е, в мрака  капят часовете като дренки
от дървото на познанието в един измислен свят.
Денят се ражда в последния сън на нежността ти
и ще го запазиш, ако стискаш клепачи и мълчиш.
Помоли се на богинята на красотата
да те измъкне. Направи си любовен фетиш
от сърцето на илюзията за незаменимост.
Носи го със  себе си и лете и зиме.
Може би така от самотата ще се спасиш.
:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

ще си направя  :p

:flyingkiss: [hugs and kisses]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO


D`Eva

Как все умират
и все са с рани наранени
и кърви все от тях извират
да бяха океани - щяха да са пресушени

Но , не
умират ли умират
и рани нови всякакви си изнамират.
Пет литра кръв в човека има
останалото чудя се от де се взима .

Многострадални геновеви ,
не ви ли втръсна да ви съжаляват?
Тез дето истински боли ги
сълзите на кило не си продават.



SkitnicaVmoretO

Тез дето истински боли ги...
не умеят, болката да крият
зад маски глупави от сила...
а го показват откровено.
Защото е човешко да сме слаби
и нека, нека да ни съжаляват,
кърви ли нечие сърце ранено,
литрите все повече се умножават...
вместо вените да стават празни,
вълни по-нови ще прийждат...
кръвта ще продължава да се стича...
кой, каквото иска да си мисли.

Gentiana

#9
Quote from: D`Eva on November 14, 2006, 20:00:45 PM
Как все умират
и все са с рани наранени
и кърви все от тях извират
да бяха океани - щяха да са пресушени

Но , не
умират ли умират
и рани нови всякакви си изнамират.
Пет литра кръв в човека има
останалото чудя се от де се взима .

Многострадални Геновеви ,
не ви ли втръсна да ви съжаляват?
Тез дето истински боли ги
сълзите на кило не си продават.



Продават ги и още как.
Въпрос на лично възприятие.
На кино и в романче пак
на терминатори се правят.
Там пише, че била безмълвна
скръбта голяма-да бе, да!
Че плаче болката без думи
и още тра-та-там...Боза.

На кой му пречат наште вопли,
то просто е-да не чете,
отколкото да се сополи,
да тропа с крак като дете.
Ще си кървим, ще бъдем черни,
а който иска да мълчи.
Когато го боли, навярно
не плаче, просто ...  дъжд вали.
:>
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Kronshtad

Слабостта си е човешка - вярно,
затова и силата те прави уникален.
Болката е явно не чак толкоз крайна,
само погледа е леко ненормален.
Защото животът е туй, което ни се случва
докато се жалваме от него,
докато едни в кървища словестни плуват
други наистина не спят на меко...
sms:
от: Годо
Извинете господа, ще закъснея

SkitnicaVmoretO

Но всяка лична болка
най- е силна
и моята от твойта по-боли
а твоита рана
гледана от твоя поглед
навярно повече кърви.
Така, че никой сън на
меко не сънува
и всеки върху тръни
някакви лежи
на моита болка някой
гледат със насмешка,
а други повече от мене ги боли..