Ангел или демон ( реквием за един човек ! )

[ilusia]

Каран седеше в студената стая. Мракът бавно прокрадваше своите пипала край нея. Къщата тънеше в тъма, а навън лампите проблязва някак весело и закачливио. Цигарата й се бе настанила удобно в тежкия кристален пепелник и димеше с блаженство. Скоро и нея щеше да захвърли при останалите непотребни фасове.
Имаше нещо толкова тъжно в този акт - нещо което допираш до устните си , вдишваш от него .. после захвърляш , смачкваш , изхвърляш- забравяш!
Но го вдишваш толкоа дълбоко , димът прониква толкова навътре в тебе , просмувка се в тялото ти , в органите... в сърцето и колкото и да издишаш нещо от него всепак остава.
Дали напомня на хората ? Дали можеш да изтръгнеш от себе си Онзи ? Онзи влязъл не в тленността на тялото ти , а загнездил се в небитието на душата ти ? Дали от отровата на цигарите или от някой спомен Каран се закашля.
Отпи глътка вино. Загледа се в чашата , ако не чуваше воплите на сърцето си, би се заклела , че онова вътре с собствената й кръв.
Тежка въздишка се изтръгна от нея и тя потъна в мекото канапе. Прокара ръка с нервен жест по лицето си. Опита да махне пепеливата сълза в очите си. Те бяха сухи. От изненада едва не ахна.... Сухи...
От изненадва едва не ахна. Бързо се овладя и постави пръст на устните си , докосвайки ги едва едва - сякаш със страх.
СТана бавно , токчетата й подеха песента на самотата. Погледна се в огледалото - косата й се стелеше по лицето. Бледо лице. Коса обгоредна от неуспешен опит да подчини огнената стихия в камината. Устните - лилави.
Дали отвиното или от дългата игра на зъбките й с тях.
ДОкосна лицето си. Почна да го мачка и стиска , прокара ръце по шията си , по гърдите , талията и се спря на корема. Задържа ги там... сякаш искаше да предпази нещо.
Краката й се подкосиха. Хвана се за дръжката на вратата и се изправи едва , едва.
Запали цигара - кутията бе почти празна , а я бе купила преди час , два.
" ПО-лоша ли съм от тях ?" седеше на пода в хола , поклащайки се като шизофреничка.
" дали те... дали пазят душите си ? Чисти.... Кой е чист... Те ? АЗ!? ....
Жени продаващи тялото си.... жени купуващи отвращение... Чиста ? Аз ? Умърсяват тялото си... а сърцата им ? А сърцата.....
Ами аз ?! Как може една убиица да бъде чиста ? Та аз убивам всяка нощ и всеки ден. Убивам без капка жал , без милост ! Преднамерено... без угризения... без сълзи... Убивам .... Унищожавам...Предавам...
Убивам мечти. Погребвам спомени. Опявам желания.
Предавам идеали... вярвания.... себе си предавам.
Къде ли е малкото момиченце искащо да промени света ? Къде е момичето с наивни вярвания и идеали... Мислещо , че една усмивка е достатъчна да разпръсне благодат по света ? Къде е тя... Къде...
Тя е в мене... още е тука - зная... Но вече нямам сили и желание да я показвам на света. Тя си е само моя... Моето мъжко момиче вътре в мене.... Там и е мястото. Никому нужна , от никого чакана...Моя си..."
Отпи глътка вино и пусна телевизора. Фалш , гримове , маски и лъжи я гледаха от там. Сякаш й се надсмиваха..
Цял живот ги гледаше... не й бяха нужни точно сега. Грабна си чантата и запали колата...
Кара цяла нощ... из пусти улици из осветени булеварди...Поркай пустуш и край царство на фей... от плът но без плат. СПря пежото до една от тях...
" Здравей"
" здрасти"
Момичето изглеждаше на не повече от 18 години. Вероятно бе и по-малка.
" Колко струва за един час ?"
"С тебе ли ?" попита изумено тя.
" с мене"
" 50 кинта"
" скачай в колата"
Каран не й каза къде отиват.. и тя самата не знаеше. Спря до едно кафе. Влязаха вътре , настаниха се на  сепаре от червена кожа.
" пушиш ли ? "
"За кво ме доведе... да си бърбрим ли ?"
" всъшност.... да "
" знаеш ли " започна бавно Каран." аз ти се възхищавам"
" тая па... ти не знаеш нищо за мене"
" да... ама за себе си зная ! Зная , че опитах да бъда като теб - не успях. А ти го можеш..."
" кво искш да кажеш"
" искам да кажа... че съм по-лоша от тебе. Това казвам. Аз не се продадох. Не можах. Аз не продадох тялото си... но оскверних ... сърцето си. Аз продадох душата си... на толкова много мъже.. на толкова много.."
КАран се замисли.... Толкова много ли бяха. Толкова ли ? Май не.. но й се струваха като цяла оргия....
А момичето отсреща й се пулеше в пълно недоумение...
" абе няма значение... айде да тръгваме.... ето ти парите"
" Б-благодаря ти"
" за какво"
" че беше човек с мене"
Каран се усмихна нежно... тя... човек....
Каква нелепа смешка.... Човещината у нея... се изпаряваше всеки ден... всяка секунда. В какво ли щеше да се превърне накрая....
Ангел или Демон....

[koteto]

много е яко :)  [a taka]

[solitude]

Ами човек си е :) Прекрасен разказ [inloveee] :kissoflove:

[ilusia]

 [inlovee]