Белегът на една забравена любов

[Arwen]

Събудих се и отново тъгата ми беше спътница. Спомних си, че те изгубих, спомних си, че ме нарани, спомних си, че ме боли... Спомних си очите ти, ръцете ти, устните, които ме изгаряха. Потръпнах при спомена за теб. Но ти си далеч сега, не си вече при мен. Опитах се да ти помогна да повярваш в любовта. Опитах се да ти покажа светлината и красотата, но ти бе така студен, така чужд. Не поиска да повярваш в моята любов. Заблуждавах се, че може би ще ме обикнеш, но всичко се оказа лъжа и илюзия. поредната измама. Тръгна си... отиде там, където аз не можех да те последвам. Отдаде се ба безчувствието, на студа, отхвърли топлината, която ти предлагах. Каза, че така е по - лесно. Нима по - лесно се живее без любов ???
А, аз останах в нощта, останах сама със сълзите и болката. Горкото ми сърце викаше след теб, да останеш, протягах безсилно ръце в празното пространство, да те докосна, но ти се превръщашев бледа сянка, изгубваше се в тъмнината... Отвори се рана в душата ми - болезнена, пареще, кървяща. Болката, която ти ми завеща, макар и без да осъзнаваш, малко по - малко обгръщаше цялото ми същество. Плаках дни и нощи, страдах за теб. Липсваше ми много. Когато си отиде, аз изгубих нещо от себе си. Ти ли го взе или то просто се стаи дълбоко в сърцето ми, не разбрах ? Но чувствах липсата му. Болеше ме, изгаряше ме до смърт. Пламакът в душата ми бе изгаснал. Всеки ден се надявах да получа вест от теб, някаква малка надежда, че ти ще се върнеш и този път ще бъдеш истински. Но уви... ти не се върна, остана там...
О, как плачех, страдах, виках и се молех всичко да е просто кошмар, лош сън и като се събудя да видя очите ти, да ми се усмихват. Но не, всичко беше истина. Дяволска буца бе заседнала в душата ми - студена, безчувсвена, тя поразяваше смъртоностно с ледената си ръка всяка жива част от мен. Лека, по - лека аз се превръщах в бледа сянка, подобие на момичето, което бях, когато те срещнах. Отчаянието, болката, тъгата от твоето предателство ме убиваха бавно. Оставих се в ръцете им, живеех ден за ден, забравих да се раздвам на красивите и малки неща, които толкова обичах някога, забравих всичко, погребах себе си, но не забравих теб. Ти беше в мислите ми нощ и ден. С мисълта за теб ставах, с мисълта за теб лягах... Болката стана мое ежедневие... отказах да се боря с нея, беше трудно да се боря с натрапчивата мисъл за теб, ти който така ме рани, ти който отне усмивката, ти който се подигра със сърцето ми и го захвърли  в пепелта, да догаря заедно с душата ми...
Мина време... спомените не избледняха, но аз се променях. Започнах отново да виждам слънцето, да чувам птиците, да усещам уханието на цветята. Започнах отново да се усмихвам. Сама успях да си върна това, което ти ми отне, някак успях да се завърна от тъмнината, в която живеех, успях да видя отново светлината. Но не те забравих... помнех те, помнех какво ми причини и те обичах въпреки това. Сега съм пак същото усмихнато момиче, сега пак съм щастлива и без теб... успях да възродя сърцето си от пепелта, където ти го захвъпли, родих се като птицата феникс. Но понякога онази отминала, може би, болка се опитва да се завърне в душата ми и да опари зарасналата рана на сърцето ми... да раната зарасна, мили, но белегът остана... Белегът, който ще нося в себе си, белегът, който носи твоето име...

[zaiche_f]

Тъжно..истинско..красиво.
Прекрасно е..нямам думи.Поздравления  [bravisimo] [cvetee] [I love you]

[Arwen]

мерси миличка  [hugs and kisses]
писах го днес за момчето, което разби сърцето ми

[ackasha]

кРаСиВо ...  [cvetee]

[Arwen]

мерси мила

[Reni_ty]

Невероятно е.....В момента изпитвам същото но болката не минава и с всеки изминал ден боли пове4е и пове4е.... [sad3] [reevvv]

[Arwen]

дръж се мила... болката отшумява... все някога трябва да заглъхне...  [reevvv] [reevvv] [reevvv]
прегръщам те  :flyingkiss: [hugs and kisses]

[usmivka_]

Толкова е истинско, че мога да го почувствам. Поздравления!!!

[Arwen]

 :kissoflove: