Нощ

Started by Zatoichi, November 12, 2006, 11:40:37 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Последен залп и стапят се лъчите
под бледен хоризонт
и разстилат се без граници полите
на нощта ограбваща душите
с нестройни сенки в леден фронт.

Нощ.Струи без посока тишината,
навред безличен мрак
танцува без мелодия в блатата
на разпенения страх,а под крилата
на нощта заглъхва грозен грак.

Вие се индигово небе
над перлената чернота
и с пръсти призрачни тъче
ониксово тежко острие
в задушлива самота.

Нощ.Без луна,без звезди,
с единствената светлина
от демонски мечти
в присвити котешки очи
зад булото на вечността.

Болна земя,отровена земя,
стене с прилепния ек
проклинащ люто красотата на деня
и възхваляващ бездиханната тъма
из безцветните усои на създанието човек.

Но пламна хоризонта в див пожар,
ето ,през шпалир от сенки изсипа се зората
и блесна бясно слънце - на стихиите господар,
за да подари на хората бленуван цяр,
но не помръдна пред мощта му тъмнината!

Изгря слънцето,изгря над черна земя,
над бездни беззвездни от мрак
и блъснаха лъчите сърдити сянката зла
родена в лоното кипящо на нощта,
и превърнаха се в лепкав зрак!

В небето от индиго и облаче не изсветля
и тръпката гранитна не отмина,
безпощаден пламък върху всяка сянка се изля,
но от всяка разтопена нова излетя
и заслепи лъчите безобразната лавина!

Нощ.Но не онази със звездите нежни,
не онази с кристалната луна
и уханията сезонни безметежни
от нишките безбрежни
на меките треви и дървеса.

Нощ.Над безумен пентаграм,
плаващ сред облаци мъгливи,серен дим
погубващ всяка светлинка без срам
поливайки земята с жлъчен плам
на Дявола във огледалото необозрим.

И погледна слънцето обезсърчено
нощта непрогледна в умовете,
нощта зовяща от очите,
струяща от ръцете,
оковаваща душите,
покваряваща сърцето,
изкривяваща мечтите,
обезобразяваща лицето,
изпаряваща сълзите,
извираща като планински поток
от всяка пътека -
греховен смог
роден от човека!
Погледна и въздъхна уморено.
                             
Но продължи да ппече...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

zaiche_f

Тъжно..но и красиво.Харесва ми.Поздравления  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

Zatoichi

Благодаря  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

sadness_MASTER

Невероятна картина пич. :>

Zatoichi

Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

vesselin

Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

Zatoichi

Mерси Веско  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.