Завинаги в сърцето ми

[bg-radio-fan]

Ами, мисля, че дойде и моят ред да си поизлея душицата.

Та, моята история започна преди 3 години през Август. Запозна ни една моя приятелка на нейния рожден ден и още щом е видях ми трепна сарчицето и след около седмица ние вече ходихме.  [inlovee] [lol] Всичко беше направо невероятно! Чувствах се супер щастлив и така приказката продалжи 3 месеца и половина, когато за пореден път отивах до тях. Тя си ме чакаше долу на пейката, както си се бяхме разбрали. Тръгвам аз да я цункам за "здравей" и тя си  завъртя главата настрани и веднага се усъмних. А след като седнахме на пейката тя каза едно изречение, което помня и до днес и най-вероятно няма да забравая никога: "Не изпитвам същите чувства кам теб, каквито ти към мен....." Ето тогава ме заболя за първи път в живота ми. Разделихме се. Аз бях със сълзи в очите за пръв път. Плачех заради такова нещо, но и как да не плача? Аз я обичах до полуда, бях способен на всичко за нея. Казахме си последно, че си оставаме приятели, но аз злоупотребих с нейната добронамереност. Започнах да я притеснявам и да говоря да се съберем, да опитаме пак. Не можех без нея. Около седмица бях като пребит. Лутах се насам-натам и все гледах в една точка. Не можех без нея. Тя ми заеви по тел., че не иска да поддържаме никаква връзка и напълно я разбирам. И стана така, че около 2 или 3 месеца наистина нито се чувах с нея, нито виждах. Имаше период, в който се видяхме няколко пъти и от тогава вече около 6 месеца не сме се чували и виждали. Мисля, че така е по-добре, макар да не ме боли... не мога да кажа, че не мисля за нея. Как е, щастлива ли е и  така нататак. Но въпроса, който си задавам е, защо трябваше да ме лъже за чувствата си към мен цели 3 месеца, а не го направи по по-лесния начин и за двама ни. Еми, на кратко, даже тя ме накара и да пропиша проза, но не мисля, че е чак толкова успешна "НЕ СПИРАМ ДА МИСЯ ЗА НЕЯ ВСЯКА ВЕЧЕР,НО ЗАСПИВАМ С МИСЪЛТА ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА Е ПАК МОЯ" [reeeev] А когато я видя и... [heart4]

[angel_of_darkness]

Познато... [confused]

[FALLEN]

Не знам дали те успокоява,но.. за жалост хората като нея не са малко  [confused]

[taina_maina]

Хъм..Защо да те е лъгала..Едва ли е била 3 месеца с теб просто за единия кеф...Понеже е нямала друга работа..Не знам..Може и така да е...Според мен - по-добре,че не се виждате и чувате често..Някак си по-безболезнено е..И все пак - Успех!Дано скоро се чувстваш по-добре!  :) [heart__]

[ludnegar]

мнее , не те е лъгала.3 месеца са прекалено малко време за да разбере човек какво точно изпитва.В началото е изпитвала нещо,имало е чувство на влюбеност вероятно,харесвала те , харесвало и е да си прекарва времето с теб,но не е виновна че при теб нещата са се развили бая по-бързо и в момента в който е разбрала че не може да отговори със същата сила ти го е казала.За съжаление хората прекалено бързо заговарят за любов и това много натоварва половинката.Трябва да уцелиш момента в който да признаеш любовта си иначе рискуваш да уплашиш човека срещу себе си.Чест думите тежат.Трудно ми е да  го обясня.Това момиче заслужава уважение,а не обвинения...трябваше и аз да бъда като нея :)може би сега по-лесно щях да се понасям

[Kmeticata na Krymovo]

             Не съжалявай за нищо,живота е пред теб,не си бил излъган,Ludnegur е прав,продълължи напред..3 месеца са били достатъчни да разбере,че не си за нея и тя не е за теб (не й се сърди)...а за теб са били недостатъчни да разбереш че тя е била права(съжалявам)...Не се измъчвай!...моля те...не си позволявяй да живееш в  илюзия и да е надяваш напразно.Наслаждавай се на мига заслужаваш любов...знаеш да обичаш...и...любовта... ще я намериш...ГОРЕ ГЛАВАТА!!!

[uNiKaT]

Хмммм.... аз да си кажа съм било в положение като твоето момиче.... даже историята е много подобна.... ( че и пейката съвпада само че беше пред моя блок и аз го заведох там за да му кажа.....) И след това поискда да се видим пак, а моя милост склони с което само усложни нещата като пак трябваше да му казвам, че нямам нищо към него..... след няколко месеца пак почна да се опитва да контактува с мен, но аз нямах желание дори да му казвам здрасти.......
А сега ще ти кажа как беше от моя страна ( всъщност при мен връзката б еше 2 месеца и половина  [lol] )
Та в началото супер много го харесвах... беше нещо като еуфория... Но след първия месец бавно започнах да ставам все по хладна..... докато в един момент се стигна дотам, че когато ми звънеше по телефона и когато виждах на дисплея неговото име си казввах ;"оооо не пак ли....".... понякога дори не вдигах... Но просто не можех да му кажа, че не го искам повече щото беше наистина мн добър човек и ми беше някак си гадно и трудно..... а и си мислех че временно се чувствам така и ще се оправи всичко.... Да ама не...
Дори когато ме целуваше ми ставаше гадно.... та почнах и когато се виждахме да се дърпам всеки път когато искаше целувка.... и все си казвах 'ще му кажа' и все нямах смелост..... ( знам че не беше редно, но наистина ми беше трудно защото знаех, че ще го нараня а не исках...) Та накрая си викам не може повече така трябва да си кажа най-после кво ми е на сърцето и една вечер когато се разделяхме му казах искам да ти кажа нещо... седнахме на 1 пейка и така..... даже поиска 'целувка за сбогом' при която усетих нещо като 'бббббрррррррр'...
А колкото до това, че не му казах около месец, че все повече намаляват чувствата ми към него беше единствено защото не исках да го нараня и си мислех, че наистина е мн добър и може пък да ми мине това състояние......

Но после единствения който усложни нещата беше той като посика пак да се видим.... А аз вече бях твърда като му казах "НЕ не и НЕ!" А той настояваше "Ама моля те моля те моляяя те....." Все едно малко детенце което моли майка му да му купи количка.... И се опита да ме убеди че ще се постарае да 'върне чувствата ми'..... когато аз бях вече убедена, че това не може да стане и с този човек повече не искам да имам нищо..... И това значи ли че преди съм го лъгала? ... не мисля...В началото бях сигурна че ми харесва и бяхме заедно, накрая бях сигурна, че не искам да сме заедно и му казах, че всичко приключва дотук... ( надявам се вече да му е минало, но и да не е какво мога да направя??)

Та сега имаш 2 подобни истории с 2 напълно различни гледни точки и можеш да си извадиш извод.....
Колкото и гадно да звучи, ще ти кажа че щом не те харесва и ти е казала да я търсиш е безсмислено и така само ще породиш негативни чувства към теб.... Освен ако не искаш да те сметне за натрапник....
А времето....... времето лекува и вместо да си ближеш раните от миналото се опитай да намериш друга с която да бъдеш щастлив ;)