News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Една усмивка сред тъгата...

Started by Arwen, November 09, 2006, 22:14:25 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Приятелите й не могат да я разберат, близките също, всички се питат как е възможно да се побере толкова мъка, тъга, болка в едно същество. Как ? След като е толкова млада и е видяла толкова малко от света.
Защо очите й са винаги тъжни, защо гледат така безпомощно, защо има страх в тях, защо е това огорчени ? Защо не вижда красотата на света ? Защо не допуска светлината в себе си ?
Как е възможно да се усмихва, да се смее на шегите, а в същото време да тъгува, душата й да плаче, да крещи ? Защо не може да е щастлива, защо не може да се усмихва без тъга ?
Седях и гледах това непознато момиче, просто я наблудавах. Изучавах лицето й, жестовете й. Гледах очите й - тъжни, пропити с болка, на моменти ставаха ледени, на моменти като че ли се усмихваха, но винаги остваха тъжни. Имаше красиви очи - дълбоки и изразителни. И сякаш точно тъгата подсилваше тази дълбочина. Блестях, о, как блестяха тези очи, като нощните звезди.
Исках да проникна в душата й, исках да докосна това малко сърце, исках да разбера тъгата й, а после да я излекувам. Копнеех да видя тези очи усмихнати, да видя как ще заискри щастието по цялото й същество.
Наблюдавах това непознато момиче от много време, сънувах, мислех за нея постоянно, виждах очите й навсякъде. Набладавах я тайно, седеше на една пейка, винаги една и съща, а есенните листа падаха около нея, някои се заплитаха в косите й, но тя сякаш не забелязваше.
Изпитвах тъгата й всеки път, когато я видех, сърцето ме болеше като видех сълзите, стичащи се по лицето й. Но тя... тя винаги беше красива, дори в неизмерната си тъга. Тя беше една тъжна красавица, сълзите й бяха като малки диаманти, стичащи се по кристално й лице, падаха на земята, разбиваха се като мечтите й, пръсваха се на хиляди атоми загубени завинаги във времето... А тя, тя си седеше там, потънала в болката си, незабелязваща хората, незабелязваща света, невиждаща слънцето, невиждаща мен...
Исках да я заговоря, но се страхувах от очите й, исках да разбера болката й, исках да й помогна да излезе от мрака, но се страхувах, че ще ме погледне с тези свой очи, ще видя цялата тъга на света събрана в тях и няма да имам сили да й помогна, защото тази тъга ме убиваше, убиваше ме това, че тя бе тъжна, че тя плачеше, но никога не проговори за болката си. Защо не иска да избяга от светлината ?
Така исках да й помогна, исках го повече от всичко, незнах защо, не исках и да знам, просто да я изведа на светлина. Но... но тя не виждаше нищо, гледаше отминаващите хора, но не ги забелязваше... или просто не искаше да види.
И така минаваха дните ми, наблюдавах всеки ден тази тъжна принцеса, без да имам смелостта да я заговоря, а така исках...
Защо седеше винаги на тази пейка - под дървото ? Защо идваше всеки ден тук ? Имах толкова много въпрсо, но всичките без отговор. О... така исках да разбера тъгата й, защо душата й бе мъртва, защо плачеше ? Боже, кой беше откраднал радостта й, кой беше спуснал тази черна завеса пред очите й, кой я бе предал ???
Вървях по улиците, а тъжната красавица не ми излизаше от ума, всеки ден си казвах, че утре ще я заговоря... но все не намирах сили да го сторя.
Един ден, беше много красив ден, излязох и както винаги се запътих към парка, при моята тъжна принцеса. Вървях и отново мислех за изпепеляващите й очи. И изведнаж я забелязах на тротоара, беше се навела и галеше едно коте. Гледката се запечата завинаги в съзнанието ми. Тя му говореше и го милваше нежно по глравичката, а то... то седеше послушно пред нея и я гледаше с големите си очи, вярваше й... Тогава тя се обърна и ме видя, видя, че я гледам... усмихна се, Господи това беше най - красивата, най - невинната усмивка, после каза :
- Ти си момчето от парка, всеки ден те виждам там.
А аз само се усмихнах, незнаех какво да кажа, но тя се изправи, приближи се към мен и продължи :
- Обичам да ходя там, обичам да гледам хората как минават и си заминават всеки тръгнал по своя си път.
После се усмихна, погледна ме с божествените си очи - те изкряха, и си тръгна.
А аз , аз бях щастлив, имах усмивката й, не можах да разбера тъгата й, не можах да й помогна, но тя... тя някак успя да помогне на мен - видях усмивката й, видях очите й които също се усмихваха... Запазих тази красота в най - скришното място на сърцето си. Никога не я извадих от там, но вечер... вечер в сънищата си виждах моята тъжна лейди да се усмихва, това ми стигаше, тя се усмихваше...





Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

ackasha

мНоГо Е КрАсИвО  [bravisimo] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [bravisimo]
.

Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

`Fallen_Angel`

Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

gabi_gabi

ауу браво миличка много ми хареса  [inlovee]
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

ScorpionS^GirL

#7
браво :)) супер е,много ми хареса  :)
3верски се влюбих не можех да повярвам в моя стил е мъжете да прекарвам,но този миг беше различен стори ми се някакси нетипичен.Така ми завъртя главата направо ми я отнесе в небесата.За нищо на света
няма да ти звънна.За нищо на света няма да ти падна
на колене.Ти си гадно копеле.Иди при твойте кучки чакат да ги спукаш.На мене ще ми духаш тва къде го нямам.А може сам да си го лапаш.А може сам да си го слагаш.Да не мислиш,че си ти единственият бе нещастник.

Arwen

радвам се, че ти е харесало мерси  :kissoflove:
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...