В сянката на Луната

[Gentiana]

Униние... Един след полунощ.
И гарван черен няма в мрака даже.
Да грачи с глас, нащърбен като нож.
За слабостта ми с гняв да ме накаже.
Терзания...Безмълвна като свещ
топя се и замръзвам в странни форми-
послания на подивял копнеж,
избягал от напътствия и норми.
Стенание... Във устни от метал -
троянски кон на варварски желания.
Предателство. И няма оцелял
едничък воин в поругани здания.
Разруха...Жал... Бездънна празнина,
в която ехото се губи.В мрак изстива.
И няма нищо...Болка... Тишина.
Едно отсъствие, което ме убива.

[balrog]

Суперско! Където има варвари и воини - там съм!

Поздравления за образното стихо  [cvetee]

[vesselin]

Каквото и да кажа пак ще е малко.Велика си!

[vesselin]

Пак съм аз.Като ти чета сиховете има една завършеност.Не ми звучиш като тепърва прохождащ писател.От колко години пишеш?Повечето 20 годишни тепърва си оформят стила, а твоят е прекалено силно изразен.Извинявай за любопитството.

[Gentiana]

Пиша от 5-6 клас.
И не съм на 20  :)
Така че, ... наистина може да се каже, че не съм прохождащ писател.
Но аз във всичко, което правя се старая да стигна до дъното  :), така че сигурно и в поезията съм си изградила мой си стил..., нормално е.

[Gentiana]

Суперско! Където има варвари и воини - там съм!

Поздравления за образното стихо  [cvetee]

Благодаря ти, варварино  :p :)
[flowers]