Когато в душата побеждава мракът

[Gentiana]

Горчиви стъпки по замръзнали пътеки
на недокоснати от нежност сетива.
В безмълвието се промъкват с жлъч. Полека.
и оцветяват всичко в сиво. Пустота.

Почти е зима. Но вали в сърцето.
Снежинките се цапат и пищят.
От болка, омерзение. Лицето
на слънцето е днес на татул цвят.

Защо ли е отровна красотата?
Докосваш я, а хапе.Кръв. Стремеж,
от който ти помръква светлината
и ти се иска просто да умреш.

Къде изтича поривът за полет?
В строшени две крила се спъвам пак.
И забранен е споменът за пролет.
В душата на деня царува мрак.

Боли и е по-лесно да отстъпиш.
С илюзии завита презглава
да си повтаряш-БАСТА! Но е тъпо.
Нима това е твойта свобода?

Когато черната боя тече, не спира
от спуканата, пълна кофа на нощта,
през сълзи трябва нови сили да намираш
и с тялото си да опазиш пак деня.

[BLUE_ROSE]

Боли и е по-лесно да отстъпиш.
С илюзии завита презглава
да си повтаряш-БАСТА! Но е тъпо.
Нима това е твойта свобода?


:)Понякога ме изумяваш.(В добър смисъл!!!!) :) :) :)

[мана]

Много хубаво стихотворение! Поздравявам Ви!Страхотно е!

[Gentiana]

Боли и е по-лесно да отстъпиш.
С илюзии завита презглава
да си повтаряш-БАСТА! Но е тъпо.
Нима това е твойта свобода?


:)Понякога ме изумяваш.(В добър смисъл!!!!) :) :) :)

Радвам се, че не съм си изгубила тази способност  :p :)
Благодаря ти. [heart__]

[BLUE_ROSE]

Боли и е по-лесно да отстъпиш.
С илюзии завита презглава
да си повтаряш-БАСТА! Но е тъпо.
Нима това е твойта свобода?


:)Понякога ме изумяваш.(В добър смисъл!!!!) :) :) :)

Радвам се, че не съм си изгубила тази способност  :p :)
Благодаря ти. [heart__]

Оооо няма шанс да я изгубиш... :) :) :)

[Gentiana]

Много хубаво стихотворение! Поздравявам Ви!Страхотно е!

[shame] Благодаря! [inlovee]

[Gentiana]

Боли и е по-лесно да отстъпиш.
С илюзии завита презглава
да си повтаряш-БАСТА! Но е тъпо.
Нима това е твойта свобода?


:)Понякога ме изумяваш.(В добър смисъл!!!!) :) :) :)

Радвам се, че не съм си изгубила тази способност  :p :)
Благодаря ти. [heart__]

Оооо няма шанс да я изгубиш... :) :) :)

Дано  :)
От твоите уста , та право в ушенцето на бог Аполон.
Да не ми разсейва музата и по-често да я пуска тук на грешната земя  [lol]

[edna_samotna_du6a]

Толкова истинско и толкова красиво!

[Gentiana]

 :flyingkiss:

[dodic]

Недей, не я оставяй тази проклетия,
да превземе бялата ти и божествена душа,
бори се непреклонно, предпази я,
от мрак, от ужас, болка, пустота,
и колкото и да е мрачно,
колкото и да е черна пак нощта,
усилията ти не са напразно,
с вярата си си опазила деня.


Превъзходно стихче. Умееш да пишеш така, че четейки стиховете ти ми се пълни душата. Имаш възхищението ми.  :)

[Gentiana]

Благодаря ти.  [shame] [inlovee]
Твоите думи пък изпълват моята душа и я стимулират да търси и създава отново красота.
За да има и за мен, и за вас.  :)

Мракът изтича, като вода по студено стъкло
във вечер, когато проливно вали.
Не се задържа. Знаем всички, нали,
че не може от това, че боли да ни е все едно?!
Ужасът и пустотата спорят един със друг
и се борят душите ни да превземат.
Бих написала цяла протестна поема,
за това, че те нямат място в нас и тук.
Радвам се, когато усилията ми не са напразни,
когато усмивка светла отново цъфти
на устните ви и спира за миг да боли,
когато забравяте на делника оковите омразни.

[balrog]

Прекрасно  :flowers:

[Gentiana]

Благодаря  [inlovee]

[Didence]

Много е Красиво   [inloveee]

[Gentiana]

Благодаря!  [cvetee]