News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Woman Wolf

Started by Gentiana, November 05, 2006, 14:33:56 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Настъпва късен час. Луната с писък бяга.
Пълзи по сенките Неуловимото. Кърви.
Див кикот в тъмното.Зла,тъжна Баба Яга.
Сълзи от ослепели, непогалени очи.

Когато мракът стане черносин и лепкав
ще дойде Тя. Богинята. Вълчицата - жена.
Сърце на хищник. Нежна милост там не трепва.
Душа?!...Там има само безгранична пустота.

Лице красиво, сгърчено в погнуса тръпне
и бавно се изражда в черна,грозна вълча паст.
От воя и протяжен бухал ще се сепне.
Полуозъбване, полуусмивка. Страшна власт.

До съвършенство си владее сетивата
и няма никакъв случаен и излишен жест
да развали хармонията в тишината
на дивото създание. Тя има своя чест.

Не ще допусне близо до плътта си горда
ни твар, ни сянка.Не познава думата "Любов".
Напрегната е като тънка, черна корда.
В часа, когато всички спят, тя тръгва пак на лов.

И нощ след нощ трофеите се трупат жалки.
До първите петли. До първа, ярка светлина.
И в утрото със стъпчици лениви, малки
върви сред хората отново прелестна жена.





,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

solitude

 [ihuuu] Прекрасен стих!
Май във всяка една жена дреме по една вълчица :)

Gentiana

Само по една ли ?!  :) :p
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Mariana

Харесва ми това...зловещото, което често преминава като тръпка, в стиховете ти!

Gentiana

Май много хорор филми гледам напоследък  [lol] [lol] [lol].
Но нима във всеки от нас не дреме по нещо ужасно?!
Дано не го събуждаме често. [confused]
Радвам се, че харесваш измишльотините ми.
[heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Tonita

Quote from: Gentiana on November 05, 2006, 15:54:46 PM
Май много хорор филми гледам напоследък  [lol] [lol] [lol].
Но нима във всеки от нас не дреме по нещо ужасно?!
Дано не го събуждаме често. [confused]
Радвам се, че харесваш измишльотините ми.
[heart__]

Права си във всеки от нас дреме по нещо ужасно, но твоите стихове превръщат зловещото в нещо интересно и вълнуващо. Поздравления за поредният ти прекрасен стих [cvetee]

Gentiana

Благодаря ти, Тони.  [heart__]
Така и бих искала да бъде. Понякога ми се иска да напиша нещо наистина силно, а за мен силното е това, което дреме в сенките на мрака. Не искам да плаша или разстройвам никого. Просто стих. Малко черна фантазия.Беззъба и безопасна   :p  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

Никога не ни е излишна малко, че и много от твоята черна фантазия, нали си говорихме за любовните стихове и как напоследък наоколо има нужда от малко по-различна тръпка... е ти винаги успяваш да я внесеш, за което ти благодаря.  [heart__]  [cvetee] [hearts4]

Devil`s Bride

Просто е прекрасно  [namigG] [inloveee] [inloveee] Този наистина по-различен тон от останалите стихчета ... обичам го  [I love you]  [evala]

Gentiana

Благодаря ви, момичета! :) [heart__] [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Zatoichi

Не познава думата "Любов" а.Ами ако срещне някой заблуден върколак  [lol] Да го имаш в предвид другия път  :)
Хареса ми и фантастиката и мрачната атмосфера.Хубав стих  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.