БоЛката след смъртта

[~`ParIs HilToN`~]

Боли,но защо да ти казвам,
лъжи,поредна болка,
но защо да разказвам,
светлини,хора,очи които ме гледат,
поглеждам ги,не ги виждам,
усмихват се,но ме развеселяват,
листата шумят и падат безотешно,
душата разкъсва се,умира безнадежно,
надежда....вяра.....любов....мислиш ли,че тези думи са ми познати,
болка....лъжа....изневяра....отново същата мъка,
припомняш ми забравени болки,
отваряш стари рани,
повтаряш чужди грешки,
и изведнъж се сещаш.....но аз съм всичко за нея,
обичам я....защото да я изгубвам...осъзнаваш,
връщаш се,отваряш някаква врата,вървиш,
ти влизаш в някаква позната стая,задаваш си въпрос къде отивам,
замисляш се не закъснях ли,
размисляш,отчаян,безнадежден,смирен,обръщаш се,
връщаш се нерешително назад,
но нещо те спира,чуваш шум,забравяш всичко
и продължаваш натам на където беше тръгнал,
врата,отваряш я,виждаш чаша,до нея бутилка,
чишенце с някакви таблетки,и някаква бележка,вземаш я,
поглеждаш на долу,стряскаш се,изпускаш бележката,падаш,
и разбираш,че наистина си закъснял,обвиняваш се,
решаваш,че и дължиш нещо,освен живота,които едвали не и отне,
прегръщаш леденото и тяло,докосваш нежно усните и,
очите ти са пълни,ала сърцето празно,
разбираш,че е мъртва,
разбираш,че си я обичал,поглеждаш малкото шишенце,
решаваш,че трябва да си с нея,изпиваш всичко което има вътре,
след минута погледа ти е замазан и само лъч,нещо бяло,
женски плач,събуждаш се за част от кратката секунда и осъзнаваш,че живота ти е свършил,разбираш,че вече си мъртав
и казваш:"Обичам те", но на кого,
мислиш за някого,но за кого"

[Reni_ty]

Браво мила много е хубаво  [sad3] [reevvv]