News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

"Защото дори и смъртта не може да ни раздели..."

Started by ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤, November 04, 2006, 04:54:16 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

-Обичам те!-прошепна му Люси
Ала той нищо не отговори.Думите й изчезнаха в безкрайността.Настъпи тишина...Само глухо ридание се чуваше в мрака...
-Обичам те,любими!-повтори тя.
Една сълза се търкулна по бузата й,последва я още една...и още една...Заваля порой от горчиви сълзи...Люси плачеше неутешимо.А там,в стаята на леглото лежеше той-нейният любим.Затворил очи...Студен...Безмълвен...
Люси погледна към небето,обсипано с безброй звезди и през сълзи извика:
-Защо,Господи,защо ми го отне?!Той бе единствения смисъл да живея...-сведе глава надолу и прошепна,задавена от сълзите си:
-Как ще живея без теб и без любовта ти?Не,не мога...
Люси стоеше неподвижно с поглед,втренчен в нейния любим и едва промълви:
-Не можеш да ме оставиш тук сама.Вземи ме със себе си.
Устните й трепереха.Държеше пистолет в ръцете си...Целуна за последно студените му устни и прошепна:
-Правя го заради теб.Защото дори и смъртта не може да ни раздели...Обичам те!!!
Това бяха и последните й думи.Тя опря студения метал до сърцето си...Чу се изстрел,който оттекна в мрака...Последва гробовно мълчание...
Навън бе нощ...Тъмно и толкова студено...Звездите блестяха на небесния свод...Бледата луна бе единствената свидетелка на случващото се.Страдаща от това,което бе видяла тя се скри зад сивите среднощни облаци и заплака...От небето заваляха едри дъждовни капки...По улиците нямаше никой...Бе пусто...А там,накрай града две безжизнени тела лежаха едно до друго...Две души,на които не им бе писано да бъдат заедно,да бъдат щастливи тук на земята...Дано сега там,където и да са,намерят покой...Дано най-накрая бъдат щастливи...

ackasha

.

Reni_ty

Многу е хубаво и тъжно браво мила  [sad3] :kissoflove:

Devil`s Bride

 [reevvv] [reeeev] Нямам думи след това, което прочетох... толкова много болка събрана в едно... Възхищавам се на умението ти да я изразиш :fireheart:  :fireheart:

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Думите ви много ме радват...Благодаря ви най-искренно! [inlovee]

pumpal_

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас.
И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, . Другият е добър.Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
-И кой вълк побеждава?
-Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.


luda_fenka_Cena

Quote from: Devil`s Bride on November 05, 2006, 14:39:16 PM
[reevvv] [reeeev] Нямам думи след това, което прочетох... толкова много болка събрана в едно... Възхищавам се на умението ти да я изразиш :fireheart:  :fireheart:
Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!