НОЩНАТА ЛИСИЦА

[andromeda]

Това е един разказ, който започнах преди доста време.Ще побликувам само началото, дългичак е.Ако на някой му се стори интересен ще пусна и останалото.

Наближаваше полунощ.Инспекторът току що се бе прибрал от тежко дежурство.Той остави палтото си на закачалката и с бавни стъпки се отправи към стаята на Елиза, открехна леко вратата и като я видя как кротко спи си помисли, че и той трябва да направи същото.После влезе в кабинета си, настани се удобно в креслото пред камината, наля си чаша уиски и се замисли върху изминзлия ден."Какво им ставаше напоследък на хората", сякаш всички бяха полудели.Из целият град ставаха катастрофи, кражби, убийства..."Сигурно е от пълнолунието" мислеше си инспекторът.Уморен той се облегна назад, след това направи бърза равносметка и установи, че тези седмици му се бе отворила работа за месеци напред и нямаше изглед скоро положението да се успокои.За толкова много неща трябваше да се погрижи, а времето беше съвсем малко и той усещаше как все повече го притиска краиният срок.Ала унесен от умората скоро инспекторът забрави за грижите си и блаженно се отпусна в мекото кресло.Пред него проблясваха само студените отражения на пламъците в камината.Ударите на махалото на стенният часовник отекваха ритмично в тишината.Клепачите на инспектора натежаха и той бавно затвори очи.Хипнотичното тиктакане бързо го унесе и той може би щеше скоро да спи дълбоко ако изведнъж не бе чул зад себе си децки смях.Инспекторът се сепна , огледа се  леко стаписан, изправи се на крака и с плахи стъпки се приближи до детенцето.Това беше около 6 годишно момченце с къдрави русоляви букли и големи сини очи.Инспекторът се усмихна и протегна ръка към него:
-Какво правиш тук-попита той-ела да намерим вашите!
Но детенцето се дръпна игриво назад и се затича през отворената на кабинета врата.Инспекторът изкочи на коридора след него:
-Чакай къде тръгна-викаше той-върни се!
Инспекторът хукна веднага след дребосъка.Изведнъж коридорите му заприличаха на катакомби, тесни, тъмни като лабиринт, а детенцето сякаш за секунди се скриваше от погледа му и се губеше зад завоите, изчезваики някаде в тъмнината.Само невинният му закачлив смях кънтеше между стените:
-Чакай-крещеше отчаяно той-не влизай там, тъмно е ще се изгубиш, върни се тук, това не е игра.
Неочаквано инспекторът чу да шурти нещо.Той тръгна натам, но скоро се спря ужасен.Постепенно пред очите му се появи цяла мрежа от канали, от чиито тръби се изливаха тонове вода.
-Как попаднах в градската канализация-помисли си той-из тези катакомби никога няма да го открия!
Изведнъж на отсрещния бряг се появи детенцето, все така усмихнато и слънчево.
-Стой там- извика инспекторът обнадейден-идвам да те взема!
Ала то сякаш доволно, че гоненицата продължава заподскача и весело се засмя.Тогава като че ли само за част от секундата дребосъкът залитна настрани бърху влажните камъни и полетя към бушуващата водна маса под него.Всичко стана толкова бързо, че инспекторът  дори не чу как пада във водата.Видя само зеленикаво-сивите вълни как го понесоха към въртящите се със страшна мощ турбини. Тогава без да се замисля той пое дълбоко въздух и се хвърли  в бучащата мътна  вода.В продължение на минути инспекторът се гмуркаше, викаше го, търсеше детето.Високо върху надвисналите  над него бетонни стени се виждаха светлини на прожектори.Чуваше как колегите му го викаха, махаха с ръце  и сочеха към турбините, които бясно разбиваха водата.А той сякаш не се интересуваше, единственото което искаше беше да открие детето.От някъде някои му подаде въже, но инспекторът не го пое.Изведнъж от ниския съседен бряг негов колега го сграбчи здраво и го изтегли от  водата.
-Какво правите, искате да се убиете ли?-разтърси го силно полицаят.
-Трябва да спасим детето-викаше отчаяно инспекторът и сочеше към  канала-то е някаде там!
-Късно е вече, сигурно течението го е завлякло на дъното.Няма шанс да оцелее ако е попаднало в турбините!
-Какво!!!!-извика ужасен инспекторът като се дърпаше към водата-какви ги говорите  не можем да го оставим!
В този момен няколко здравеняка от полицията се нахвърлиха бърху него, за да го задържат.
-Успокойте се, успокойте се, сър!-викаха те.
Изведнъж всичко се разтресе , наблизо минаваше метрото.Срещу инспекторът се зададе ярка светлина сякаш приблигаваше влак с голяма бързина.Изненадан инспекторът отскочи назад, чу се пищенето на локомотива и скърцатено на стоманените релси.Мощната машина беше само на няколко метра, когато избеднъж инспекторът се опомни.Звънеше телефон...Той отвори очи и се огледа замаяно, всичко беше само съм.Инспекторът изтри студената пот от челото си и още сънен се протегна към бюрото, вдигна слушалката на телефона, разтри с пръсти очите си и с тих, но груб глас каза:
-Ало, да!Какво се е случило-попита той, а в тонът му прозвуча лека нотка на раздразнение-Нищо не местете, идвам веднага!