Любовницата от бар Евмолпия

[rado]

                                                     


                            Любовницата от бар Евмолпия


Много си падах по това гадже. Беше хем готино , хем баща и бил-разправят-"важна птица".
В бара всички я познаваха –когото и да питаш за  Тони  куклата , веднага ще ти даде подробни обяснения ; те се фраскат , че едва ли не всички са спали с нея , но според мен  повечето то тях са лаладжии. Преди това тя ходеше с Жоро –дългия , после с Бимбо, също така там "тропаше " Джогата, но май не го огря- прекалено е тъп за нея , въпреки , че се"  изтупва "с американски
джинси и  дълга  коса , за да изглеждал "интелектуалец ." Щях да падна от смях , когато веднъж взе да я сваля , плямпайки и за  изкуство , за поезия – неща , които вероятно му идват като плява , тъй като едва ли е прочел  някога през живота си поне една книга , освен вестник "Футбол" и букварите в  началното училище – бас по каквото щете...
Баровецът за сега си  "пасува"- не проявява особен интерес към нея , може би защото онази ревнивата фея ог градския  симфоничен оркестър  ще му скъса карантиите , ако го усети  че прави забежки , но аз му зная номерата. Откровено – казано , той е надменно копеле и тузар – държи се като потомствен гъзомийник на френските крале , а всъщност високото му самочувствие се дължи
на обстоятелството , че има пари и връзки. Ако питаш мен , картините  му , както и проектите  са абсолютен боклук , но на художествения съвет ги приемат безкритично – нали е партиен член...
Дори хич не им пука от това , че поне половината от тях са си чисто плагиатство- виждал съм го не веднъж как прекопира  от разни чуждестранни  издания и каталози – хем мотамо  , без да  прибавя нищо от себе си.
А иначе , което си е право, при него  "има аванта"; не е пинтия като онзи дъртия фукльо с брадата , дето дойде по- лани от София  и ни хвана да реставрираме една черква в  "Стария град"  за тоя дето клати клоните , та накрая щяхме да го хвърлим от камбанарията .
Човекът си плаща нормално , както му е редът  и премии дори успява да издействува , та дори  черпи за своя сметка , само дето  номерата му са кофти-току  виж взел да танцува  с приятелката на някой от компанията  и и шепне на ухото  да го последва горе в хотелската стая , та веднъж  Пешо-
гегата му фрасна  един тупаник  в косматата зурла – едва го оттървахме...
Ама и женските са калтаци- знаят , че е" мангизлия " и всички се натискат  при него, а ние лапаме мухи -кой ни е крив , че нямаме пари .
Гегата го гепиха веднага ченгета и го пратиха за известно време в тухларната  да "реди марципани " - малко му е .
На работа  "този " идва съвсем изтупан : официален костюм , бяла риза , бомбе, вратовръзка , лачен чепик  - дава кратки разпореждания , относно изпълнението на проектите  със строг началнически тон , после бърза за съвещание. Те непрекъснато се "съвещават"...
- Шефе , -питам го веднъж на саме- какво правите по цял ден на тези съвещания?
- Пием кафе и клюкарствуваме – отговори той невъзмутимо .
Той е откровен- цинично откровен , когато е на четири очи с подчинените си . Хич не го интересува мнението им ; смазва ги със своята безцеремонност. При него няма " ала-бала" – той не увещава , не скандира патриотични лозунги ; той просто плаща добре и работата върви. А който не му играе по гайдата , направо  го уволнява- в него е хляба , в него е и ножа.
Естествено, не е така в присъствието на  големи тузове . Там той може да ти изнесе цяла лекция по въпросите  за социалистическата принципност , така , че да ти падне шапката.
Бих могъл да споделя , че не го обичам ; направо го ненавиждам , но не мога да му откажа нищо.
Когато започне да ме хвали и да  "хвърля кьорфишеци", зная , че съм му необходим за нещо  и странно – това никак не ме дразни – дори се лаская. Много често съм му помагал да си изготви проектите за художествения съвет , дори понякога съм ги правел изцяло ; накрая ,разбира се ,  той  получава  хонорара – нали е автор , но и на мен подхвърля по някоя кинта. Освен това съм му отстъпвал и квартирата си , когато няма  къде да заведе новата си любовница , поради което ми беше особено благодарен.
С Тони куклата  не съм го виждал никога на една маса – вероятно нямат нищо общо. Тя идваше в бара  с разни гъзарчета , които и плащаха сметката , а после си отиваше с други.
Запознах се с нея по време на един танц. Момичето няма грешка: гърди ,крак , ханш- всичко като изваяно ; очите и зелени , погледът- зелен , гримът –зелен , сякаш чезнеш в тази зеленина ; нещо там се усмихва и шепне със задъхващ се шепот : отнеси ме където искаш!
Да , ама не става номерът. Другият оттатък и той мисли същото ; може би всички мислят същото , изобщо конкуренцията е жестока.
Тя обича да танцува . Този танц ме мъчи до полуда – танцува почти кошмарно: очите се смеят , устните се смеят , пръстите се докосват , тялото се гърчи като амеба ; това е един безкраен гърч , от който слабините ме болят , а болката е неутолима и гадна – накрая всичко се замрежва и изчезва ; остават само тези тръпнещи бедра , внезапно разголени във въображението , сякаш падаше минижупа и се разпиляваха всички  дантелки и мрежички , за да избликне плътта – една  бледа , пулсираща плът , загнездила в мозъка ми упоритото си присъствие и аз зашеметен сядам на масата , за да изпия поредния  коняк.
Тя обича да флиртува .Не може да се задържи с един –вероятно те я отегчават .За нея животът е един безкраен флирт.
Не зная дали я обичам . Струва ми се , че бих я "продал за пет пари ",защото не е стока , но ставам бесен , когато някой друг я "хване " и отведе със себе си . Това не е ревност , моля ви се,  това е по- скоро завист и яд , че са ме изпреварили. Такова парче не е за изпускане.
Онова леке – Джерито е калтак и досадник. Най -калният му номер е  като те види с готина мадама  да се лепне за тебе и после няма отттърваване. Вероятно счита , че готините гаджета са предназначени  единствено за него, а другите- нека лапат плява. Трябва да го изриташ , за да се махне , само че мадамите  си падат по него и току виж си останал с "пръст в устата ". Иначе е симпатяга и много му мели  ченето ; резонната му хватка е да  плямпа разни стихове  и освен това , се хвали , че сам съчинявал , ама редакторите били калпави , та не го дооценявали- айде  холан...
Ходи навъсен и наежен , с буен перчем  " а ла  Пеньо Пенев ", прави се на непризнат гений и будалка ученичките с възвишени чувства.
Само че на мене такива не ми минават – зная му слабото място , защото и друг път  съм му сърбал попарата : когато  започне да се навърта около нашата маса , аз само му напомням  за заема от двадесет лева , дето му бях дал лани и  той изчезва моментално. Друг начин да го прогониш няма . Това копеле  живее само от заеми , които никога не връща  и все обещава , че  като вземе първия
хонорар , ще се разплати с всички . А откровено казано , стиховете му са кофти , така че едва ли може да се  разчита на нещо.
Баровецът е на същото мнение ,а той е достатъчно хитър да прецени точно и никога не хвърля думите си на вятъра. Той е врял и кипял из разни издателства , усеща  на къде духа вятърът  в областта на изкуството , поради което успява винаги да налапа  лъвския пай , докато баламите се дърпат за кокала .
Изобщо ,Джерито  като поет е пълна безнадеждност и никакви творчески напъни  не могат да променят нещата. Виж – друго е с ученичките.Там той е ненадминат талант– няма равен на себе си.
В онази същата вечер имах среща с Тони  в осем часа в бара. Тя , както обикновено закъсня , а после се появи с двама  "разводачи" , които набързо изостави и дойде на моята маса.
Тези ги познавам отдавна  и от тях не ми пука – две съвсем женствени момчета , дългокоси , с пилешки гърди / такива се навъдиха напоследък много /, с жълти  панталони  с широки крачоли  без джобове- както е модерно , с чантичка в едната ръка , само дето не им бяха начервени джуките, за да минат спокойно за проститутки- изобщо- педерастки  истории – нито да плачеш , нито да се смееш; имаш чувството , че поколението  е пошантавяло – все нови и нови  "изгъзици " измислят – и този процес продължава  неудържимо до пълно израждане.
Оттатък – на другата маса седеше Джогата – един мускулест индивид  сред тази паплач от недоносчета – само че феноменално тъп; колкото му са яки  мускулите,  толкова му е слаб мозъкът ;
налочи се с коняк , а после вие като куче и скача да се бие.
Тони обикновено отива при него , когато иска да се оттърве от досадници . Той също е  "влюбен" и нейното присъствие  му действува като червено на бик ; очите му се наливат с кръв , той сумти и  скърца със зъби, а от устата му се отронват само цинизми; погледът е  забит упорито в една точка -
там,където свършва минижупът,а той свършва малко под пъпа;изобщо– много е "нещастен горкия".
Баровецът все още го нямаше . Привечер минах през ателието и видях , че е много зает . Работеше
върху една картина , която  отначало беше нещо като  пейзаж : пурпурен залез , дървета в зелено  и жълто  на фона на огромен планински силует  в тъмнокафяво ; после , когато минах за втори път , за да оставя  един проект , част от дърветата бяха изчезнали  и на тяхно място внезапно се бе появила партизанска колона – мъже със скулести лица  и сурова външност , въоръжени с пушки и автомати.
- Така е по- актуално–обясняваше баровецът, забелязвайки недоумението ми - и повече се търси .
Поне още осем  стотарки ще капнат в джобчето  на "бати Колю"...
По моя преценка – постна история . Той повтаряше изтъркани теми ; одеве работата му стоеше по- сполучливо , но що се отнася за  осемте стотарки , беше прав –щеше да ги има "от воле ", не само защото пошлостта отдавна  си е спечелила територия по нашенско, но и  защото онези там    горе
" ценители  на прекрасното " са все негови хора .
Аз го похвалих , защото зная , че обича да го хвалят /чунким, кой ли пък не обича/, но с удоволствие бих му теглил "една  нашенска ", ако не ми беше шеф. Всички тия набедени творци  са страшно суетни , що се отнася до творческите им достижения.
Забелязах от другата страна  на бара Джерито и Бимбо  с две манекенчета от   модната къща – "абсолютни шантажи", които посещават клуба на  "културните дейци" и се шляят с разни брадати типове , дето се фраскат за велики художници , пред които  Пикасо е едва ли не аматьор  и ги мъкнат по ателиетата си , за да им позират /виж къде ме е клъвнал петелът/...
Прочее, по мое мнение , поне половината от тях са инпотентни.
Тони днес изглеждаше разстроена и зла . Смееше се безпричинно , после внезапно се замисляше и по лицето и  преминаваха облаци. Поръчах коняк ; тя го изпи бързо и пожела още . Нямаше особено настроение за танци- просто недоумявах .Отначало танцувахме  шейк, после, когато засвириха блуз, дойде Джерито и я покани . По време на танца Джерито и шепнеше нещо , а тя се усмихваше вяло и поклащаше глава . От ъгъла Джогата  мрачно наблюдаваше сцената  и стискаше  зъби , ръмжейки ; общо взето- не зная нищо по- смешно от един ревнив  тъпак.  Той напомняше расов жребец , чиято кобила е предпочела друг. Ревнив , тъп и с яки мускули. Жените често харесват такива мъже  - животинското привлича неотразимо.
Аз никога не ревнувам , но много ме е яд , когато някой започне да  "тропа " при моята мацка и особено , ако тя проявява благосклонност. Самолюбието ми страда ужасно , въпреки , че –разбира се- никога  не съм бил склонен да правя скандали  заради една женска , която и да било  -да не е само тя- но това са кофти номера и аз ги мразя. Мълча си и си пия коняка , но вътрешно скърцам със зъби.
Според мен Джерито е много лесен. Той се обяснява в любов на всяка , с която има възможност да разговаря  и прави това винаги с патос – почти декламирайки;и  в този момент той  явно правеше кандърми на  Тони  да отидат в неговата квартира – това съвсем ясно личеше по жестовете и мелодраматичните пози , с които  се опитваше да очарова партньорката си , но Тони очевидно му отказваше  и аз едва не заквичах от удоволствие , усещайки това.
След всеки танц  Тони се завръщаше на моята  маса и аз се опитвах да бъда занимателен кавалер,
въпреки , че това трудно ми се отдаваше . Общо взето с жените съм вързан  - не винаги намирам подходяща тема , но пийна ли малко , всякакви задръжки изчезват – започвам да ставам досаден.
Разбирах , че с Тони нещо се е случило , че очаква нещо от мен , но не проумявах какво. Не можех да  възприема,че моето присъствие тук играе особена роля. Честно казано , мислех, че тя просто флиртува , както обикновено, но да си призная , когато беше с мен  не я мразех ; омразата ми кипваше , когато  отиде при друг , впрочем , това беше нормална реакция- съвсем лесно обяснима.
През една от паузите , когато музиката стихваше , тя внезапно рече:
- Отведи ме някъде !- и като стисна ръката ми в своята прозрачна длан прибави-Ще полудея сред тази  паплач.
Досмеша ме. Такова изненадващо изявление ми прозвуча фалшиво. Не можех да очаквам от нея  по- различни  стремежи , освен стремежа да бъде звездата на бара. Подхвърлих ядовито:
- От кога започна да презираш  " тази  паплач"?
Тя не отговори веднага , но тогава зърнах за миг в очите и тъга, която плуваше там  в тези бездънни кладенци – някъде дълбоко и съвсем смътно...
- Омръзна ми – продължи тя тихо – всичко ми омръзна.
Стори ми се , че беше пияна . Когато се напиеше , тя ставаше или  лекомислена или сантиментална.
Можех спокойно да я отведа в  квартирата си , но в този момент нещо в мен се възпротиви. Предпочетох да изчакам.
- Не виждаш ли колко е пусто тук- заговори отново тя , държейки ръката ми под масата , а мъглата плуваше в зениците- и всички са си чужди. Аз отдавна искам да се махна – много отдавна, но нещо винаги ме връща отново  назад. Може би не съм намерила това , което търся.
- А какво търсиш?- подхвърлих насмешливо аз.
- Не зная . Там е работата , че не зная . Може би ми се иска  някой всяка вечер  да се завръща уморен и усмихнат при мен , бих искала да имам и едно бебче – едно съвсем мъничко и розово.
А вместо това се блъскам  тук с тези овни  в този мръсен бар  и ми е така тъжно .Така ужасно тъжно.
Работата започна да ми се изяснява . Ето какво и се е приискало на госпожицата : някой , който винаги се завръща , мъничко бебче  и пр . и пр. Охооо! До къде я докарахме...
Според мен , това са фантазии . Тя не може да бъде  никаква съпруга – не е способна на това.
Не може нито да пере , нито да мете , нито манджи да готви, нито да се грижи за семейство и деца.
Ще потърпи месец – два и отново ще хукне в бара, където и е мястото.Тя е създадена за любовница , а не за съпруга –  любовница за мен , за онзи , за всички. ; любовница за една , за две  вечери , за месец – нищо повече.  Прекалено красива е ,за да бъде  обикновена съпруга.И прекалено лекомислена.
На мен тези неща ми са пределно ясни  и ето защо не съм си правил никога илюзии, нито пък  съм имал желание да тръгна с нея под венчило. Всъщност , ако погледнеш трезво , повечето то тези бледи" въртиопашки " с грим , минижупчета , и кошмарно дълги бедра не са подходящи  за семейство – самочувствието  им е прекалено високо , за да бъдат свестни съпруги. Виновна е еманципацията , измислена от глупаци и рогоносци , която разсипа не само патриархалните нрави , но и самите семейства. И резултатът е на лице: изневери , разводи , хилаво поколение- една сган от недоносчета , която кръстосва  улиците и баровете – похотливи , отчуждени , неспособни на нищо.
Тони просто се беше размечтала –малка криза след изпития коняк и нищо повече.Тя самата знаеше , че нищо няма да излезне- нейната съдба е ясна до болка: бара , танците , коняка...и така ,докато застарее.Може би и предстоят няколко инцидентни брака и още  толкова развода. Краен резултат е самотата.
Отначало за около два семестъра , тя беше студентка в консерваторията . Баща и –помня- полази по корем - даваше "мило за драго" , докато я вреди  там.Само че музиката се оказа не по възможностите и  - изкуството не е само  "Уле –буле". Напусна и известно време се шляеше  по модните ателиета , после залови работа в "Ален  мак" за около месец, после- манекенка в модна къща , записа дори руска филология в университета , но изобщо не стъпи на лекции; известно време позираше в кръжока на художниците- самодейци  и  в действинтелност, аз там я видях за първи път.
Няколко пъти започваше работа тук и там за около месец –два, а през курортния сезон ходеше на морето с разни чужденци , с надежда да "върже " някой, дори мисля , че известно време беше сгодена за един холандец, но в края на краищата онзи се оказа женен  и всичко пропадна по най -жалък начин.
Капризите и бяха внезапни и непонятни:Искам коте ! Искам куче! Искам мъж!  Само че мъжът не е нито коте , нито куче – това тя не можа да разбере. Тя много бързо "палеше и гаснеше ". Разочарованието  идваше веднага след първоначалния възторг .
Веднъж си беше внушила , че  е призвана да стане филмова звезда  и се мъкнеше в компанията на разни режисьори  и театрални лъвове , докато  се убеди , че вакантни места за "нови звезди " на културния хоризонт няма , че "звездите" са под  щатна  бройка ,водят се във ведомостите на разни чиновници , от които получават хонорари , плащат, както му е редът , "данък общ доход" и всеки
здраво е захапал кокала – много е трудно да го изместиш , а тя нямаше нито сили да се бори , нито дори желание.Беше твърде красива и твърде мързелива , за да се домогва до нещо, което и се е изплъзнало в първия момент. Работата и омръзваше бързо , пък и едва ли беше нужно да работи –
беше "мамино чедо"- едно на мама и на тати и  грижовните родители не можеха да го оставят току –така без парички – горкото.
Шегата на страна – ако не беше такава  ветрогонка , аз бих се" вързал" за нея , дори бих отишъл
"зет на къща", та ако ще да се разчуй- не ми пука от това. Хич да не е , след една- две години  ще имам и собствена кола  и вила – само да туря подписа си  там –в брачното и  всичко би било мое ,
заедно с една очарователна съпруга.
Да , но аз не обичам  да ме вземат за мюре . Не става въпрос за това , че преди мен са минали много други , моля ви се , нито  пък за това , че  мога да бъда  "разкрасен с разкошни рога "- майната му- и това не ме притеснява особено- няма да бъда единствен,така, ако щете, е дори модерно напоследък.
Но на мен не ми се нрави  друго :дразни ме обстоятелството , че би ми се струпала цялата къщна работа на главата : чистене , готвене , деца  - изобщо цялата тази делнична атмосфера , в която ще трябва да се адаптирам, за да може моята артистична съпруга да има свобода на изявите си.
Няма  шега – нека кой каквото ще да разправя,но мене ме е страх. Бъдещето ми изглежда абсурдно.
От друга страна  Тони ми харесва. Няма защо да крия- харесва ми чисто физически– тези красиви бедра , изящно лице , тези бледи коси , до които ти се иска да се  докоснеш , харесва ми особено , когато танцува , особено , когато се усмихва , а усмивката е предназначена за мен , светлината ме залива и ме мами към себе си . Жаждата за нежност е неутолима и нямам сили да избягам.
Но днес Тони не се усмихваше. Сянката , която плуваше в очите и , сякаш помрачаваше цялото заведение и всичко бе пусто, тъгата бликаше от всеки ъгъл , дори музиката звучеше като вопъл.
Прииска ми се да развеселя Тони, да и кажа нещо, което ще я зарадва– може би е един комплимент , може би  любовно обяснение- това винаги ражда надежди . Само че съм вързан в лафа. Хич ме няма да плямпам за любов . Да беше Джерито , щеше да сваля звезди , та дори цели съзвездия , само  че той е маниак и нахалството му отблъсква  по- интелигентните мадами . Виж –баровецът е нещо друго. Приказката му тече като мехлем и всички рани зарастват моментално , сякаш по целия свят се разливат благовония . Той "няма празно".
Все пак събрах последните си запаси от красноречие  и издрънках:
- Тони, аз нямам смелост да пожелая  да станеш моя жена – наистина не заслужавам това , аз...не смея да го искам...
Изведнъж ми се стори , че изпадам в глупаво положение- нещо бях сгафил. Лицето на  Тони още повече помръкна – тя сякаш се отдалечаваше , бездните пред нея се разтваряха , мъглата я обгръщаше... Продължих през глава:
- Тони,  ти просто можеш да ми бъдеш гадже. Знаеш ли как хубаво ще си караме : ще ходим във всички барове – само двамата и ще танцуваме – нека онези там пукнат от завист . Ти си най -готиното гадже... " Хванал съм " едни сърби – ще минат тия дни насам и ще  ми донесат джинси , поръчал съм и за тебе два чифта  . Това са велурени джинси от Италия- няма грешка.
Имам  и приятели от "екскурзионното "- можем да заминем тия дни на екскурзия в Полша  - ще бъде  тип-топ – онези в екскурзионното са  "мои хора".
Тони отначало ме слушаше , но  забелязвах как  постепенно в очите и нещо  гасне и всичко наоколо бавно гаснеше , а оркестърът свиреше блуз – един от онези продрано-жални блусове , които зовяха за взаимност  и в същото време във всеки акорд бликаше непреодолима самотност – всеки сам в себе се , всеки – сам, всеки-сам...
- Тони, ти ужасно ми харесваш ! Наздраве !Искам тази вечер да се напия. Разбира се , ти отдавна  знаеш , че си падам по тебе , Тони. Безсмислено е да ти го казвам отново. Вземи чашата и пий.! Пий още , Тони!
Думите ми заглъхваха  без следа. Тони мълчеше  и бледнината все повече заливаше лицето и , там сякаш минаваха мъгли  и някъде далече  в паузата след всяка мъгла  изплуваше маската –една студена и красива маска , надничаща между звездите – все по- далеч и все по- далеч.
После допи безмълвно чашата и стана . Погледът и се зарея за миг между масите в изпълненото с тютюнева мараня  помещение  и леко олюлявайки се , тя  се отправи навън.
Болката в сърцето ми подсказа , че си отива  и -може би – завинаги – това беше  внезапна , почти  физическа болка – сякаш нещо се късаше , и аз разбрах , че това е краят. Почаках няколко минути , после платих сметката  и хукнах навън. Намерих я седнала на една пейка  в алеята близо до бара.
Веднага забелязах силуета в мрачината – изглеждаше неподвижна и леко приведена  на пейката , в ръката и просветваше цигара. Приближих се тихо  и спрях на няколко крачки.
Отначало тя не ме забеляза . В застиналата и поза имаше нещо много жалко.
Едно самотно момиче – съвсем банална история. Порази ме за миг нейната безпомощност.
Исках  да я отведа  веднага – още сега- конякът ме удара в главата- ама , че гадже!
Изведнъж нещо ме жегна и дъхът ми спря – видях , че рамената на Тони леко потръпнаха – тя почти изхълца.После се мярна разплаканото и лице . Нима плачеше, но защо?..
Стоях като смазан няколко минути . В гърлото ми затина буца , не можех да продумам . Не зная дали съм изпитвал жал – от вътре нещо клокочеше. Пристъпих и хванах ръцете и.
- Да вървим, Тони! Стани и да вървим!
Тя вдигна към мен разплаканите си очи – нещо отминало и далечно ; студът се усилваше.
Аз отново се опитах да си я върна . Ръцете и бяха студени – всичко беше студено и тъжно. Есенният вятър насмиташе листата по алеята.
- Тони, чуваш ли ме  , Тони?
Хванах я здраво и я вдигнах от пейката. Внезапно лицето и се вкамени и в очите и пламна ненавист.
- Остави ме – изрече тя тихо и отчетливо -  остави ме най- после !
Сърцето ми удари силно и замря.
- Тони какво ти е ?
- Мразя те , разбираш ли , мразя те ! – внезапно кресна тя- И тебе , и себе си , и всички  ония  копелдаци , дето мислят само как да те замъкнат в леглото си– онази сган от любовници  и лицемери – всички , всички – чуваш ли !  О,Господи, защо  е така тъжно !..
- Тони , моля те!
Почувствувах срам – ужасен срам и мъка , която ме стягаше  като в менгеме.
- Няма да престана , не – продължаваше тя- аз идвах тук заради тебе– знаеш ли това , но и ти си бил като другите. И какво си въобразяваш- че ще ме съблазниш с два чифта джинси ли ? Много ефтино искаш да минеш – аз не струвам два чифта джинси. Или мислиш , че ми е много приятно  да скитам по баровете , да се наливам с коняк  и да се кълча по дансинга , за да привличам мъжкарите ! Не, няма ме вече там , където ме търсиш. И стига – махай се ! Махайте се всички!
- Тони съжалявам , аз наистина не знаех...
Буцата в гърдите растеше   и аз се задъхвах  Все по- ясно , с безпощадна яснота  изплуваше прозрението , че я губя. Не съм очаквал , че толкова много боли -  това беше една палеща болка , но вече разбрах , истината  се проясни  и ръждата -наслоена отвътре падаше  и се топеше.
- Тони,  нека да започнем  отначало. Готов съм на всичко... Тони, чуваш ли?
Но Тони не ме чуваше. Вниманието и беше привлечено в друга посока . Там , на няколко крачки от нас  изскърцаха спирачки и спря кола – един съвсем нов Мерцедес. Познах го веднага и в сърцето ми  кипна  ненавист.
Баровецът  отначало надникна през прозореца , после отвори вратата , прекрачи и самодоволно усмихнат , приближи насам. Беше  както винаги елегантен , съвсем изтупан  в своя нов костюм .
Бомбе , снежнобяла риза , вратовръзка – няма геле...
Тони не каза нито дума , но в очите и за миг нещо пламна и този пламък беше студен и зъл – сякаш повея мраз.
- Здравейте , приятели, как върви любовта?
Баровецът ласкаво се здрависа. Беше отвратителен . Едва го понасях.
- Но вие , както виждам сте имали неприятности...
- Има нещо такова – промърморих аз по силата на инерцията – но може би не е фатално.
Тони внезапно се разсмя , сякаш ме заля с леден душ.
- Не било фатално – ама че шегаджия !
После ми обърна гръб  и хвана с трескаво движение баровеца за ръката.
- Моля ви , отведете ме ! Оттървете  ме от този тук  "дарител на джинси". Кандърдисваше ме да спя с него за два чифта италиански джинси ха, ха , ха...- Смелчага !  Но аз ... но аз предпочитам да дойда с вас . Вие поне сте джентълмен – няма да се пазарите с мен като с проститутка , може и портрет да ми измайсторите , за  да си го гледам на стари години, и ще ми говорите за изкуство ,  и още... Но стига! Да вървим , а този нека си смуче пръстите, като е такъв скръндза . Два чифта джинси – ето – това съм аз – ха, ха , ха ...
В очите и блеснаха сълзи – тя изведнъж се разплака безутешно  и хукна към колата . Баровецът продължаваше да се усмихва тържествуващо. Той имаше право да тържествува – нали беше шеф, а шефът , това е почти бог. Той печелеше . Печелеше  неочаквано и съвсем заслужено . Нека!
- Съжалявам , драги , ти като че нещо си разсърдил дамата. Не мога да ти помогна.
След миг моторът избръмча и  ревът му се втурна по алеите. После всичко опустя.
Някъде падаше звезда, накъде пожари горяха , някъде някои се любеха , някъде се срещаха вселени , някъде се разделяхя , посоките се сливаха в една , събираха се пространствата , пламваше метеор , пламваше стих , нещо се  раждаше , нещо умираше  и след радостта , скимтейки пристъпяше болката . А тук- при мен беше тихо.  Една огромна тишина , която вие...
Чакайте! Чакайте !
Но аз ще я потърся . Ще я търся отново и винаги...

              Р.