Войната ми с времето

[ilusia]

Времето рисува с тънки четцичи едва забележими щрихи по лицата на хората. Графики и живопис се преплитат в експреионизъм и чудни форми... градящи света.
Великолепен творец и ненадминат философ....
Днес Време , прости ми... но аз ще те победя. Няма да ти се дам аз. Вземи тялото ми - тленно , остаряло и треперещо. Вземи очите ми... мътни и люшкащи се.... нО остави ми погледа време....
Аз няма да се оставя на тебе - в мачкащите ти , злокобни пръсти. Аз няма да се пожертвам за мъдрости  и откровения... За фалшиви истини и мъртви лъжи. НЕ
Погледни ме - виж формите ми. Изящтни и млади , съблазняващи... приканящи те... Иска ти се да обезобразиш бавно и постепенно и тях нали ?
Взимай ги.... не ща ги... взимай и граби... друго аз няма да ти позволя да ограбиш ...
Аз ще продължа да виждам в небесата , кораби , пеперуди и мечоци... аз ще продължа да фантазирам как някой облак ме понася към чудни страни....
Взимай.... аз ще продължа да виждам във Вишната - цъфналата моя вищтна - булка , бяла и прелестна
Омагьосана от някой велик магьосник , чиято жена не е искала да стане . Не е искала защото е вярвала и вярва, че любимият й- принц на бял кон ще дойде и ще я отведе някъде далече. Отвъд студ и болка...
И аз чакам моят принц на бял кон. И той идва всеки път щом погледна звездите , спуска се от тях и ме грабва. Понася ме в приказна страна , летим сред звезден прах . Минаваме близко до слъцето - толкова близко , че аз умело си стоплям капучиното , което си направих , когато прекосихме млечният път.
Прегръщам го , а той ме качва на конче... захлупвам очите му с ръчички и се люшваме в лудешки ритъм. Тичаме , падаме ... ставаме и отното.
Докосваме земята - топла и влажна... Толкова жива... така истинска.
О аз няма да забравя как готвих вкусни гозби за мен и дечицата ми от кал. В супата слагах цветенца и зеленинка за вкус , както правеше мама....
Време - няма да ми вземеш този спомен ! Няма...
И аз няма да забравя... и ще те победя о , време...
Какво като нямам пари за дърва.... аз ще живея топлена от любов и спомени..
Храна....
Ще се храня с утринна роса и капки дъжд. Ще се храня с мечти и сънища.. Ще се облека в копнежи. Ще обера паяжинките по сърцата на любимите си и ще оплета с тях чудна мрежа.. В нея ще ловя мечти и блянове. Ще ги пазя там , за да не се загубят.. никому непотребни вече.
Аз време няма да забравя... аз Време няма да ти дам душата ми. вземи ръцете ми - те са корави и пропукани от болки и труд... Тези две ръце - кървящи... създаващи , градящи и рушащи... Вземи ги... Сърцето ми ти няма да вземеш. Душата ми няма да отнемеш , о време. Аз няма да умра под пагубното ти влияние. Аз няма да потъна в битовизми. Лицето ми неще се изкриви от ярост и ненавист...
Нека има по него старчески бръчки - с гордост ще ги нося... Нека бялата ми кожа се покрие с петна и рани....
Взимай.. кради и отнасяй... не ми трябва на мене подобен живот....
Не ща го аз...
Аз ще запазя детето у себе си...ще го пазя онова малко юначе. И всеки повей на вятътрът ще е милувка... и всяка капка дъжд ще е прегръдка... Всеки клон ще ми е приятел....И всяка звезда ще ми намига закачливо , помнейки дивият ми кройз из нейние селения...
Е време... поведох аз война с тебе... няма да победя - зная... ще умра.... ще ме вземеш ти един ден..
И всички болки и камъчта спънали ме по пътят ще ми се струват понякога непосилни канари... ДО изгрева време... до моят нов изгрев....
Ех време....

[BLUE_ROSE]

Съни, не знам какво да кажа....  Незнам как достигаш до такива дълбини в душата си... Но е страхотно, че тези мисли и чувства съчетани с вълшебното ти въображение, изплуват до повърхността и идват при нас!!!!!!!

[inloveee] [cvetee] [inloveee]

[tonnny_bg]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]Бравос.Бравос.Бравос.

[solitude]

 [inloveee] [inloveee] [inloveee] Страхотно! Страхотно! Страхотно!

[ilusia]

Трогнат , трогната , трогната :)