"Няма смисъл"-Изповедта на едно объркано момиче...

[`Amy_Lee`]

Лежа на леглото,пред мене само един бял лист и химикал..Трябва да напиша нещо..нещо буквално "като за последно".. Но..не знам как да започна..сега ще ви разкажа цялата моя история...
Всичко започна,когато се запознах с Петър..влюбих се в него..Мислех че и той ме обича..ала изглежда не е било така.За първи път усетих "опиянението",когато Петър ми даде някаква цигара..странна цигара..после разбрах,че съм пушила трева.Е,хареса ми.Продължих да пуша редовно.После Петър ми показа едни хапченца.Сложи ми едно в Колата.До ден днешен не знам какво е това,но не можехд а живея без него.След това той започна да иска пари,за да ми дава хапчетата.Нямах от къде да ги взимам,не работя,та аз бях само на 16...Започнах да взимам пари от майка ми и от баща ми..без да знаят.Беше ми мъчно за тях - чудеха се къде им изчезват парите,без дори да подозират малката си дъщеричка.Но..да,аз ги лъжех..постоянно.Прибирах се в къщи по среди нощи,без да знам на кой свят се намирам.Когато ходих да спя у Петър,ги лъжех че съм у някоя приятелка.Вярваха ми..и от това най много ме болеше.. но не можехда спра,защото имах нужда от това.Един ден нямах никакви пари,а исках да си изпия хапчето.Помолих Петър да ми го даде безплатно,а той ми отвърна,че няма нищо без пари на този свят.Каза ми,че знае кой ще ми даде.Заведе ме до някаква къща,двуетажна.Влезе без да чука,а от едната стая се чуваше музика.Влезе и там.Няколко момчета танцуваха.От далече им личеше,че бяха надрусани.Едно момиче стоеше на леглото и гледаше нещо.Като видя Петър едното момче се доближи към нас..Поговориха нещо,а после Петър  ми каза да отивам с него.Подчиних му се,не знам защо..бях с цялото си ясно съзнание. Непознатото момче ме заведе в една стая.Бутна ме на леглото,ейтака,лекичко,личеше си какво щеше да следва.Опитах се да му поискам обяснение.До днес си спомням точните му думи "Трябват ти пари,нали?Тогава се подчинявай" Почувствах се умърсена,сякаш това не бях аз."Подчиних се".Даде ми пари,повече от колкото очаквах.От този ден нататък,доста често си изкартвах парите така.
Всичките ми приятелки ме забравиха..или по точно аз тях.Не излизах вече с тях,само Петър съществуваше за мен,а аз не значех нищо за него.Знаех го,а въпреки това продължавах..Понякога дори се радвах на живота си...
Но после..после започнах да се замислям.Да се замислям върху смисъла на живота си.А къде беше той..Къде беше смисъла..на живота на една наркоманка .. да,защото аз бях такава.
Един ден вече всичко мина границата.Майка ми ме разбра що за стока съм.Намери ми хапчетата.Намери и тревата ми.Започнала е да размишлява върху всичко,после в главата й светнала мисълта къде са изчезвали парите.
Говори с мен.Попита ме имам ли нужда от помощ.А аз,глупачката и се развиках,излезнах от вкъщи и не се прибрах 3 дена.Е,преди половин час се прибрах,а в къщи нямаше никой.Веднагха се захванах да пиша писмото.
А сега малко обръщение,към тебе,мамо....
Просто чрез това писмо,мамо искам да знаеш,искам да ти кажа,че те обичам.Сигурно,когато го четеш,аз няма да съм сред вас.Плача.Боли ме,мамо..но нямам сили да се боря.Написах всичко това,за да знаеш,че не ми е било лесно,и да знаеш всички грозни неща,които съм правила.Надявам се малко да ти е мъчно за мен.Надявам се и на Анито и Петя да им е поне малко мъчно.Защото аз ги предадох..Тати сигурно ще го боли..Но и мен ме боли..нямам сили да се боря... слаба съм..и зависима.Просто не виждам смисъла на един такъв живот.
Замисли се..Замисли се и ти..Е,Откри ли смисъла ? Не.Разбира се,че не си..На Петър едва ли ще му пука.А заради него стана всичко това.
Е,мамо...Аз съм до тук.Всичко това,което прочете по-горе,може да те обърка до известна степен..Но иди в банята.Там ще ме намериш..Обичам те,мамо,обичам те..!Обичам те!!!

[luda_fenka_Cena]

леле мило страхотно е!Много ми харесва!Докато го четох ми се насълзиха очите страхотно е!

[`Amy_Lee`]

Благодаря ти.Мислите са адски объркани,но все пак има някакъв замисъл..надявам се да не го виждам само аз.  [shame]