Стон, забит в окото на Мрака

[Gentiana]

Фините нишки на паяжините,
в които ме оплиташ
оставят следи
по стинещата ми кожа.
Слънцето залязва
в клоните на Wisteria-та.
Реже очите ми
с безпощадността на ножа.

Ще ти постеля
най-съкровените си мисли.
Върху тях ме освободи
от капаните
на сънищата си несънувани.
Докосвай ме
само с върха на пръстите си,
с дихание.
Да направим
едно незабравимо пътуване
из дебрите на най-дълбоките бездни,
из светлината
на най-далечната Свръхнова,
да се взривим
с нейния писък,
лъстиво стенание,
като атоми сред Космоса
да се търсим и събираме отново.

Оплети ме
в нишките на любовта си дива.
Няма изобщо да ти се съпротивлявам.
Изтича времето през пръстите ми.
Изстива...
С всяко твое отричане
все по-беззащитна и безполезна ставам.

[PaolaRey]

Мацка страшно е браво....  [heart__]

[Tonita]

И този път си написала невероятно стихотворение. Много ми хареса. Не мога да псра да го чета. [cvetee]

[SkitnicaVmoretO]

Браво слънце мое, блестиш както винаги  [heart__]  [cvetee]

[Gentiana]

Много ви благодаря, момичета!  [gu6]  [heart__][gu6]  [heart__][gu6] [heart__]

[tonnny_bg]

Присъединявам се към овациите на останалите.Когато е хубаво,няма как да си замълча.Благодаря ти! :flowers: :kissoflove: :flowers:

[DeTe_Ha_Xaoca]

Аз също се присъединявам към думите на всички останали както винаги въздействащо

[Gentiana]

Тони, Маги  :) , благодаря ви, милички  [inlovee] [heart__] !