Затворена врата

[Gentiana]

Калните улици свършват
пред прага на вечерта.
Малко след залез тишината
е опъната като струна.
Два- три патрона...Единият в цевта.
На кой му пука,
че нощта е пълнолунна.
Закъснявам.Няма смисъл.
Всеки път по-дълбоко
ме захвърляш в низостта.
Дали пък така
Бог ме е орисал?-
Да нямам право
на капчица красота.
От жажда да умирам.
Изворът да е блатясал.
Болезнено дълго се мъчеха
да ми пораснат крила.
Перце по перце целите ги оскуба.
Горях и мятах се в треска,
проклинах те и пак сама
обличах си на грешница ризата груба.
Калните улици пазят стъпките
на уморени сърца.
Затворена е вратата на нежността ми.
Два-три патрона са много...
Един стига, за да се освободиш
от низостта.
Кой си ти, та да ме съдиш така строго?

[DeTe_Ha_Xaoca]

Щом нежността я няма, няма нищо!!!

[Gentiana]

Така е, принцесо  :)
Нежността е това, без което не можем.

[tonnny_bg]

 [sad3] [sad3] [sad3]

[Gentiana]

 [chatlove]