Плът накъсана..раздрана дрипа..

[Akaша]

Когато съм сама..аз дълго плача
когато навън се скитам някъде във здрача
ръката ми остава вкопчена във мрака
дори незнайно пътя на къде води..аз бродя..и напред крача...

Душата ми обвита е от булото на самотата
лицето бяло - синьо постепенно избледнява
не мога да откривам вече добрата страна на нещата
освен да се предам и тъмата да ме погълне..какво друго ми остава...

Плътта ми се накъсва..свличат се парчета
сърцето ми ускорява ритъма си..накрая пръсва се
разбито е..умира..от болката е превзето...

Гасна ..чезна..губя се във мрака
така и не разбрах същността на нещата
в очите изчезна..блясъкът ..искрата
всичко остана в плен на простотата....

Всичко е безцветно..само ти внасяше цветове
аз бях платното ти бледо..а ти усмивката чертаеше на мен
сега всичко е пусто, празно и бледо
губи значението и смисъла си..не ме интересува утрешният ден!

Нека умирам..във калта бавно да лазя
нека от ръката капе кръв..нека смъртта ме прегази
нека не остане плът..само кървави рани
нека спомените да горят..просто кървящи фантазиии...

Тялото ми нека бавно изстива...
нека душата ми празна..болката я промива
светът ми със злоба нека се облива
нека във пръстта ровка..кръвта ми чиста попива...

[Gentiana]

Много силно, Акашка!
Това май най-много ми хареса.
Много страстно и оригинално нарисувана картина,покъртително-настръхващо реална.
Поздрав!!!

[Arinna]

Направо настръхнах!  [frozen] Поздравления! :)

[ANAKONDA]

 [sad2]


:flowers:

[Gentiana]

 [inlovee]

[Dulce_Insoportabla]

Наистина силно.