Тихо падащи звезди

[ilusia]

Луната думи тайнствени шепти ,
нежно ни приканва двама
да се понесеме под дъжда ,
от тихо падащи звезди.

Ръка галантно ми подаваш ,
лекичко поемам я за миг ,
нещо в мене разлюляваш ,
в лудешки тайнствен вик.

Ухание люляково на сълзи ,
и пламват в мрака хиляди искри.
Желания плътски огън може ли да потуши ,
в красиво падащи звезди ?

Очите ти ме гледат страстно в съблазън ,
ръцете ти ме милват до екстаз ,
какво е чувство неприазън ,
в този миг не зная аз !