News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Приятелството- споделете ...

Started by Nefertiti, October 24, 2006, 15:04:19 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Nefertiti

Трябва да се признае, че любовта има много имерения и едно от тях е любовта към приятелите. Но как можем да постигнем приятелство с някого? Понякога се случва, че се събирате компания, всичко отначало е добре, весело ви е заедно ,безгрижно, но мине ли време, опознаете ли чертите на характерите на всеки един човек, се оказва, че той не ви е толкова добър приятел, колкото сте си мислили в началото, като се има предвид, че за да сте се събрали в една компания преди това сте се опознали!
Та как можем да се научим да бъдем добри приятели, има ли някаква формула за това? Според мен тя е "Отнасяй се така към другите- както искаш да се отнасят с тебе". И въпреки , че я прилагам, повярвайте ми аз съм много събестен човек, не мога да спя нощем ако не съм направила нещо както трябва  [shame], та въпреки , че прилагам тази формула, до сега почти от никого (като изключим една приятелка, но с нея се познаваме от деца) не съм получавала същото отношение. Сигурно вече сте разбрали , че имам проблем с някого, които би трябвало да ми е приятел или поне твърди , че ми е такъв- въпреки, че действията и думите му показват нещо съвсем друго... Не ме разбирайте погрешно, на никого не съм обидена и не съм се отчаяла от живота, просто се питам как може хората толкова лесно да пропиляват връзката си с някого , която е продължила няколко години, за няколко дни  [evil]
Не знам, кажете на вас случвало ли ви се е нещо подобно и моля ви споделете опит , ще ми е интересно да чуя и друго мнение.
Какво да се прави, човек продължава да живее, въпреки, че аз искам да възтановя отношенията си с този човек, според мен трябва данаправя един опит, зашото 5 години приятелство не са малко  [confused] . Дайте предложения как да постъпя, за да заздравя връзката си с момичето , не сме се скарали, но тя все се дразни занещо с мен, немога да разбера какъв и е проблема, дори я питах, но тя пак нищо не ми каза...

Та за приятелството, споделете ваши преживелици, бих искала да обсъдим надълго и нашироко темата с отношенията между приятелите  :)
Искрена, Весела, Жизнена, Мечтателна, Красива, Креативна...както никои друг

ranenia skorpion

#1
Моето мнение ще  е малко  по различно от остналите........ Какво значи думичката " приятели "....
Някой на който да се довериш а тои да ти забие нож в гърба....Или някой които да ти помага винаги във всичко, в обратния случай....Едва ли....
...във втория случай, останаха наивниците....
Хора които си мислят че ти помагат а всъщност ти пречат...


Няма приятели - има вечни интереси !

...и аз така.... не приятели  а с познати движа....
А между познати и приятели разликата е огромна поне за мен !

Един познат, не може да ме  предаде така, както са го правили приятели....
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

tonnny_bg

Темата за приятелите е вечна като темата за любовта.По простата причина ,че сме различни и ако преди време сме мислили,че даден човек ни е приятел,то после откриваме разликите.От какво идват ли?Ами от това ,че всички се променяме,никой и нищо не е същото .Всички растем,променяме си характера,начина на живот,мечтите,стремежите .И оттам идват разногласията ни с хората,също като в любовта.Ако първоначално мнението ни за даден човек е :Това е мъжът(жената) на живота ми.То след време нищо чудно и често срещано е ,че всъщност сме се пообъркали малко.Че той не е толкова идеален както сме мислили в началото.
Сега лични наблюдения:
Имаме приятелско семейство от Ловеч.Повече от 10г те ни идват на гости лятото на море.Прекарвали сме си страхотно,въпреки че те са по-глеми от нас.Идваха с децата си,децата им пораснаха,после с внучето .докато таз година дъщеря им ,която аз обичах като моя собствена ме обиди,нарани и злепостави пред много хора.Причината беше :ревност.Да,има и женска ревност,изпитвала съм я многократно на свой гръб.Сега отношенията ни са в задънена улица.Аз се правя ,че нищо не е станало и си говорим по телефона с родителите и ,но усещам че не е същото.Незнам как да постъпя,но след този разговор с нея,разбрах едно:

Че за мен истински приятел е този ,който преди да ме укори ,ще поиска да ме изслуша.Не виня никого за начина му на живот ,за това как се държи с хората и очаквам едно нещо:толерантност.Ако не я получа,просто дръпвам чертата и продължавам напред.Тъжно ми е .Боли ме.Но нищо не мога да направя.Всеки сам си решава как да се отнася с хората и ако тя е убедена ,че аз съм кривата,нека е така.Аз си знам! :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!