News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Уморени залези в хладните ти очи

Started by Gentiana, October 21, 2006, 19:23:09 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Кратък цъфтеж...
И дълго повяхване...
Отражението на Слънцето
по гранитни скали.
Уханието на розите
в сънищата на лятото.
Уморените залези
в хладните ти очи.
От кое да се откажа
и кое да закърпя?
Нямам сили отново
да създам пясъчен свят.
Дворците от пясък
вълните на морето отнасят ги,
там, откъдето няма
да се върнат назад.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

 [bravisimo] Когато ти пишеш ,всички думи мълчат и се крият.Няма такава ,която да излезе и да каже нещо. [gentlefen] [kiss2]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

PaolaRey

Ммм перфектно както винаги :)  [inlovee]

Gentiana

 [flowers] [wish all my love] [flowers]
Ами....какво да ви кажа... думите ви винаги гонят мъглите в мен и отново слънцето се усмихва.
Искрено съм ви благодарна за това.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

 [bravisimo] [flowers]  От нищо не се отказвай, слънце  [hearts4] [hugs and kisses]

DEVIL_IN_HEAVEN

Когато увяхваме, падаме бавно,
трудно прекланяме млада глава,
дълго тъгуваме - минало славно
пази с години последна искра...

Когато сме в залеза, виждаме бледи:
грешки, победи, щастливите дни,
нещастните загуби... Все пожълтели,
когато сме есенни, вехнещи дни...

А после умираме, с теб ще изчезнем...
Толкова тленни сме!... Боже, прости!
Краят е винаги труден, болезнен...
ние живеем от вяра в мечти!


[666t tiho]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.