News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Скърцащ пясък между зъбите на времето

Started by Gentiana, October 20, 2006, 15:27:28 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Не достигат вълните
до сърцето ти.
Небето е уловено
в планински кристал -
късче, търкулнало се
по брега на морето ми.
Господи, как безутешно
ми е жал!

Заровена съм
дълбоко в пясъка
на дните си.
Пясъчните дюни
имат дъх на морска сол.
Не търся причини,
ни заплетени казуси.
Празна стая
и счупен дървен стол -

интериорът
на едно недокосване,
забутано между томове
изписана вина.
Да се загубиш в себе си
толкова лесно е.
Никой не казва
докога ще трае това.

Мълчат стълбовете
на пясъчните кули.
Дворецът е недовършен,
а вече отмива го вълна.
Пищят заядливо чайките -
чули- недочули
и замерят
със слънчеви зайчета
рачетата по брега.

Разтвори ме
като кубче лед
в питието си.
Изпий очите ми
и спомена
за нашата игра.
Носи ме в джоба закърпен
на битието си
като мъничка безопасна игла.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Tramel


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vanilla_g


"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."




Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.