Аз съм всичко което можеш да си представиш но в по-голямата

[ilusia]

Гледаш ме с почуда. Със смесица от страх и безсилие , породено от неразбирането на мен.
Седиш на възглавничка изпредена от реалности и не разбираш една летяща илюзия кръжаща на лупинги около тебе.
Не разбираш как за миг нежността ми и делекиатните ми черти придобиват онзи метален отенък на сивота и воинственост. Как през до скоро бистрите ми очи минава онази тънка бяла линиика.
И света ми не разбираш...
Онзи свят , който сякаш ме отделя като димна завеса от всичко толкова нормално и така скучно еднотипно...
СМееш ми се , че исках да хвана дъгата...
А после искреният ти смях преминава в нервност и не разбиране на силната ми ръка стискаща те и говореща ти тихо ала заповедно и властно.
В очите ми ти си бебе... едно бебе понесло дрешката на реалността... и носещо тая дрешка и за миг дори не я сваляш за да се махнат тия лекета от злоба и прахоляк. От затормозени битовизми и инфантилни чисто човешки желания...
Смущава те арогантността и надменността лъхаща от нещо тъй нежно и невиждано крехко...
А аз се уморих да бъда ... не разбрана. И въздъхвам тежко заряла поглед в онази синева , която и двамата виждаме различно...
Ех да бе само ти...
Разбираш , че не съм фалш и маска. Ясно ти е , че движенията ми не са движения на дървена кукла , че сълзите ми не са нарисувано и зацапано лице на клоун , а смея ли се се смея от сърце.
Удивен си от способността да обичам  , ала без да се замисля да погразя всички чувства на егото и собственото ми "аз" при нужда...
Понякога ти изглеждам студена и безчувствена и се чудиш коя ли всъшност съм аз...
А аз съм онази която искам да бъда... искам да бъда онази , която щом се погледне в оглдалото не съжалява за нещата който вижда там..
Искам щом се обърна на зад да виждам не руините на един отминаващ живот , а величието на живот в разгара.
И ще ти издам една малка тайна.. Не ми е лесно и на мене ;)
Преживяла предателството на хора на който съм се отдавала. Отдавала сърцето  , душата и копнежите си да не стана мрънкаща малка лигла...
Бидейки съркастично иронична да позная границите на човешката болка и сама да се спра от погазването на нечии ценности.
Загубих много... много хора загубих аз по пътят по който тръгнах. И много сърца разплаках... И в тъмни нощи вина не покълва в сърцето ми. Не съжалявам , че успях да се самосъхраня в света , в който различните биват или ограничено пусти или лудо инфантилни.
Стъпила здраво на земята , полазена от пиплата на живота , не позволяващ ми да забравя в какво живея , летя  в небесата на велики копнежи и тайнствени желания. Потапям се в ритуали на обич и летежи.
Егото ми е тъй голям... Властолюбието ми е тъй не сломимо...
И мислиш , че не възпитавам всичко това у себе си...
Не съм аз величаеща се кралица самозабравила се под похлупака на изкуствените очи.
Не съм и малко дете експериментиращо си с търпението на околните , непознаващо граници и норми на поведение.
Не съм... аз просто намерих сили  в себе си да не признавам граници и рамки на съзнания и поведения. На квалификации и плюене върху представи.
Ако утре някой ми каже  , че съм една малка курва  , ще го погледна с усмивка и ще го поздравя за прозрението.
Ако днес ми кажеш , че съм себична кучка не признаваша друго освен собственото си добруване ще стисна ръката ти.
АКо сега ме пернеш с нещо лекичко и кажеш , че съм хленчеща лигла или некадърно момиченце пишещо стихове и подобия на есета ще кажа " прав си"
И си прав за всичко...а колко ли грешиш за останалото.
Аз съм всичко което можеш да си представиш но в по-голямата си съшност аз съм именно онова което не можеш да си представиш.
БИх убила без да ми мигне окото когато и когото се налага...
Бих ранявала и разкъсвала. Бих лекувала , съживявала и приласкавала....
Защото мили мой... аз не се изживявам като актриса , влизаща в ролята на демон. Не нося ангелски крила и орелоче на русата си главица.
Аз се реализирам и опитвам да се реализирам като качествен човек.
И пак ти казвам -Аз съм всичко което можеш да си представиш но в по-голямата си съшност аз съм именно онова което не можеш да си представиш.

[solitude]

 [inloveee]. Моля те, остани си такава! НЕ СЕ ПРОМЕНЯЙ! :)

[ilusia]

Хората ме променят...
Ах как ме променят
Защо не може да спре да боли... защо....
Кому е нужно всичко това ?
Кому е нужна гавртата със сълзите , кому е нужно израждането на нещо красиво.
Колко болен човек трябва да си за да се горедееш със , скрити стрели с който си ранил някого ?
Колко жестоко безумен трябва да си за да се подиграваш на някого който има смелостта да каже " боли "
Не зная... не намирам отговори на тези въпроси...

[solitude]

Никой не може да ни промени....без наше съгласие ;). Е мисълта не е точно такава, но  може да се каже и така :)

[ilusia]

НА теория си права.
На практика нещо ми куца испълнението на задачката :)
А може би ни карат да искаме да сме други ?
ЗНам ли ;)

[solitude]

Ти да си виждала световен шампион без ежечасни тренировки? :p Просто трябва тренировки да не спираш всеки ден- то си е като в училище "количествените натрупвания водят до качествени изменения" :)
А другите...майната им на другите :). Що пък ще им се даваш? [evil]

[ilusia]

 [inloveee]

[solitude]

 :kissoflove: