Стих с последното изречение!

Started by ProstoAz, October 19, 2006, 01:57:35 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Нож след нож забива за отплата!...
Времето... и се нижат час след час...
Търсенето наше пак заплаква...
Викаме взаимно "Вярвам!... Има НАС!"...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Викаме взаимно "Вярвам!...Има НАС"...
И макар да бъде труден този свят,
макар да ни обгръща тъмнина и мраз,
мечтите ефимерни никога не спят!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

#62
Мечтите ефимерни никога не спят!...
И чувства споделени на две се не делят!...
Но...
Тишината в шум пропада... тътен скрито глъхне...
Топлината лед не става... а аз без тебе тръпна!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Топлината лед не става...а аз без тебе тръпна
и няма за мене зима мразовита,
която с прегръдка ледена да ме покрие
и с ореол от скреж да ме обвие!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

И с ореол от скреж да ме обвие...
Твоята... проклетата любов...
Сърцето все тъй топличко ще бие...
Защото имам си аз Пролет - Послеслов!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


edin_zabraven_mig

Защото имам си аз Пролет - Послеслов,
получих за живота провидение.
Научи ме да копнея със любов,
а не да отвъщам със презрение ...
Посочи ми хоризонти скрити
на чистата човешка душа
и намерих аз смисъл за дните
:arrow: на тленното що гасне във прахта.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

На тленното що гасне във прахта
недей подава ти сега ръка,
защото знай,то ще избере смъртта,
вместо да страда,както сега...

SkitnicaVmoretO

Вместо да страда,както сега...сърцето
следващия път ще бъде безразлично.
Да, следвашия път ще го щадя дори
да знам, че ще остане някак си... безлично

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Да знам,че ще остане някак си... безлично...
Сърцето ми...То вече в тъмното се загуби...
И да мисля за теб ми стана привично...
Ала днес сърцето ми завинаги те загуби...

{dulgokoska}

Ала днес сърцето ми завинаги те загуби!...
И път назад към ненамереното няма...
Вятърът очите ми обрули...
Без зрение за теб... обичайно... крайна яма!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Без зрение за теб... обичайно... крайна яма!
Не виждам пътя си напред... Пропадам.
Но щом без тебе трябва да живея то нека..
приемам, че за тебе днес ще страдам.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Приемам,че за тебе днес ще страдам...
Приемам,че ще кърви сърцето...
Ала знам едно-не се предавам,
дори черни облаци да покрият небето...

Iio

Дори черни облаци да покрият небето,
аз над тях към слънцето ще полетя...
За нищо на света не се предавам,
на никого няма да дам да определя моята съдба!!!
В живота не е важно от къде идваш нито къде отиваш.... важно е да си щастлив по пътя!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

На никого няма да дам да определя моята съдба...
Дори и ти,клетнико нещастен,над мене нямаш власт...
Ще живея само както аз искам и в покой ще умра...
Но сега ще изживея живота си с буйна страст...

Iio

Но сега ще изживея живота си с буйна страст,
ще дам свобода на всеки копнеж...
Ще действам вече сякаш няма правила,
сякаш Господ ми е казал:"Ти утре ще умреш!"
В живота не е важно от къде идваш нито къде отиваш.... важно е да си щастлив по пътя!