Стих с последното изречение!

Started by ProstoAz, October 19, 2006, 01:57:35 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

ProstoAz

Нищо не получих,а за теб се борих...
борих се за любовта ти,за страстта...
Ала не разбрах!Какво ти сторих
че върху мен изсипа си гнева?

Оплете ме в лъжи,наистина умело
изпипани - от специалист!
Държеше се наистина до лудост смело...
Господи какъв си егоист!!!

Какво си мислеше бе,мише?
Забрави ли,че прошка не познавам???
Усещаш ли - на зима май мирише...
време е да заминавам! 
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Време е да заминавам!
Не ме моли да остана.
За любов не се надявам.
От раната дори белег не остана.

SkitnicaVmoretO

От раната дори белег не остана
и като всяка рана избледня
но спомена все още ме изгаря
дори без рани аз безмилостно кървя.

{dulgokoska}

Дори без рани аз безмилостно кървя...
Дори без грим... черни черти по мен стоят...
Дори без страх... от накърненост трептя...
Дори без Теб... няма и днес да умра...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Дори без Теб... няма и днес да умра...
Дори без теб...Ще остана жива...
Дори без теб...Ще намеря път в нощта...
Дори без теб...Аз мога да бъда щастлива!

Афродита

Дори без теб... Аз мога да бъда щастлива !
Ще плача ... но все пак напред ще продължа ...
Остави ме ! - ще забравя аз и таз обида ...
Достатъчно търпях ... научи ме да издържа ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Достатъчно търпях ... научи ме да издържа ...
Достатъчно се жертвах...време е да спра.
И от днес повече за никого не ще тъжа.
Няма вече да копнея за любовта...

Афродита

Няма вече да копнея за любовта ...
До сега аз само на нея сляпо вярвах ...
Сега боли жестоко ... едва търпя ...
Със сърцето от обичта силна се отказах ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Със сърцето от обичта силна се отказах ...
Не ми трябва то,щом ме предава...
Защо ли чувствата си ти показах?
Защо остави ме сама в забрава...?

Афродита

Защо остави ме сама в забрава...?
И в съня даже самотата тежи ...
А уж казват , че приказни сънища няма ...
но идва любовта и ...
магията кара всичко отново да цъфти ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

NeMogaDaPisha

Магията кара всичко отново да цъфти ...
магията - това си ти.
Омагьоса ме със поглед
и със ласки ме плени.
Докато сте млади розите берете,
че времето уви не спира,
а цъфналото неска цвете
утре дойде ли - умира.

Афродита

И с ласки ме плени така омайни ...
забравих всичко що беше между нас ...
Кавги , обиди - тъжни драми ...
остнаха в миналото щом усетих нежната ти страст ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Останаха в миналото, щом усетих нежната ти страст...
Всичките беди, разделяли ни нас...
Всичките чернилки, които съм изпила...
Най-скъпото боли, но нали съм Те спасила...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Най-скъпото боли, но нали съм Те спасила...
и вече може да си идеш от мене нищо не разбрал
че сто пъти за теб се раждах и умирах,
че от моита милост си изгрял

{dulgokoska}

Че от мойта милост си изгрял...
А залезът ти ще е чужд...
На някоя, що си продал...
Но не на мен... та ти си МЪЖ...
И всяка ти е като предната...
Но само аз живот ти дадох...
Мъртвец ще си и със последната...
А след нея също ще си празен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."