News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Душевна болка

Started by zaiche_f, October 17, 2006, 22:23:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

Боли ... боли ужасно,
но търпя я за сега тази болка.
Не мога да дишам,
въздуха ми не достига.
Боли ... не знаеш как боли
от вътре моята душа кърви.
Плаче със глас, наранена е,
че ти си тръгна, тръгна си завинаги.
Боли ... болка жестока
и сърцето ми дори
започва бавно да тупти
и не минава тази болка.
Боли ... ах, как боли..
не мога вече да издържа
на тази болка, не мога.
Ужасно боли, а на теб
дори не те интересува.
Боли ... не знаеш и не искаш
да ознаеш, че тази болка
я причиняваш само ти.
Боли ... душата ми боли,
плаче във нощта със глас
чакаща своята смърт.
Боли ... ах, боли, не издържам,
душата ми си отива,
отивам си и аз.. умирам.

Боли ... ах, как боли ....
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

dji_f

многократното повторение но "боли" създава наистина голям ефект!
браво! :kissoflove: :flyingkiss: :flowers: [plqs plqs]

zaiche_f

Quote from: dji_f on October 17, 2006, 22:34:58 PM
многократното повторение но "боли" създава наистина голям ефект!
браво! :kissoflove: :flyingkiss: :flowers: [plqs plqs]

Много ти благодаря мила  :flyingkiss:
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...