Избор

[Zatoichi]

Хората живот живеят
и във цялата му пъстрота
все за сивото копнеят
и получават сивота.

Не виждат блясъка в звездите,
а само нощната тъма
и дави се усмивка всяка във водите
на проронващата се сълза.

Глухи остават за нежната песен
на капките нежно-дъждовни,
но чуват въхъра бесен
сред облаци мрачно-гробовни.

И обзети от своята слепота,
блъскат се един във друг,
сърдити на себе си и на света,
отказващи да чуят на живота мелодичния звук.

Пропускат светлия миг,
потопени в кроежи дрязги,
а вечно изкривения им лик
в цвета остава сивкави бразди.

Малцина са онези зрящи,
които дъгата избират
и от нейния връх с очи горящи
с пламъка на щастието извират.

Тези,които виждат в полето
единствения цъфнал мак,
тези,които в безсърдечния виждат детето
и намират приятел във всеки свой враг.

Хора,които са избрали
да останат във светли присои,
а лъчите що в нозете свои са събрали
карат другите да ги зоват герои.

Малцина са тези,уви,
а колко само е лесно
усмивка на устните ни да цъфти,
а колко само е лесно,колко е лесно...

[Gentiana]

Силно.
Поздрав!

[orxideia]

Чудесен стих. Дано посланието стигане до повече хора!  [heart__]

[nejno_angel4e]

до мен лично достигна...... :) прекрасно Zatoichi [heart__] [bravisimo] :kissoflove: [gentle-fen]

[Zatoichi]

Сърдечни благодарности  :) :) :)

[bezdaren_nekadarnik]

Силно.
Поздрав!

браво