По асвалта

[WeySweet]

По асвалта ли вървя или тичам след мига.
В град безжалостен и тъй суров, в свят съров и глух за моя зов.
Ще стигна ли дома уютен, или ще скитам по клчища вечни? Ще мога ли да литна в небето или пак подтиснато ще е сърцето.
Дали ще помня всеки трепед, що изпитах в този мой житейски път?
Дали обичам още или това е краят на света.
И продължавам да вървя по улица позната, лица познати, сенки тъмни и уморени, силоети всякъш върнали се от смъртта. Ужастно зли и подли същества, но...
Не ме е страх, да аз не се страхувам, не ме е жал, не ме боли.
Защо тогава капка подир капка, се ронят сълзите от мойте очи?
Вървя по пътеки, вървя по света, вървя и неспирам, дори не поглеждам назад.
Забравих, че някой живял е и също е скитал, но боз по света
Вали. Асвалта студен е. Злокобно разпръскват се локвите кал.
Небеше нужно да забравям, нетрябваше да тичам безцелно по света...А просто трябваше да напред да продължавам, следвайки една мечта, опитвайки се да летя.