Кафето на нищото , нещото... някой и никой

[ilusia]

Гледам Нищото.
И нищото ме гледа
И си се гледаме ние с нищото. А вижда ли нищото нещо в мен ?
Вижда.. вижда себе си у мен - не вижда нищо.
ПО точно то вижда нищо , но не вижда нещо;
Абе баси обърканото нищо. ЕЙ нищо... я реши нищо ли съм или нещо . Накрая аз ще реша.. ама ако аз реша... С моето его.. ще се помисля за много нещо , а то не е на хубаво това.
А нищото ми отвръща в мрака с достолепно мълчание... И ме зяпа.
Пули ми се насреща като теле пред заколение..
Ей нищо... ти не разбра ли ,че съм бясна ?
М ?
Не разбра... е нищо. Ти и без това си едно Нищо.
И без тва никой не разбра ... А аз продължавам да съм бясна.
Ало Никой. Ти ли ще ми държиш сметка за саморионията ? Ма ти си никой бе...
Айде ся... и съркастична съм била. То си е изкуство това. Не всички го може. Боднах ли те ?!
Лекичко... в сърцето... Я иди при нищото. Да си се съберете Нищото и Никой...
Мене при вас не ме пишете. Във вашата компаниика аз се не вписвам.
А и не държа да бъда.
Аз съм нещо. Даже нещо... с Някой.
Баси... а нещо ли съм ?
Разбира се ,че съм. Нали и за това съм толкова бясна.
Не понасям вече тия окови на Нищото и Нещото.
На многото някой и на малкото никои...
Не искам вече тия параметри мерещи и измерващи страсти и чувства... любови и мъки.
Искам да съм едно голямо НИЩО!
В това нищо ще е моята мултиприцирана вселена на много и много неща. На много Неща. Без граници и без съвести , без разплати и без замени...
Закупена стока не се връща .
Ха сега... пак ли те изумих мило Нищо.
Нека..
аз съм една изумителка... Не ме гледай ти сега така.
Пии едно кафе с Нещото...
А аз ще отида при ония... Никой... дето за мене е Някой... но за него аз съм нищо. Та накрая май пак ще се срещтнем в кафето на ъгъла... там бе... дето ме заряза последният път ония за който бях Всичко...
И пак ще се напиеме... хубаво ни беше нали ?
Айде.. до след безвремието